33

Моите 33 мечти за София.

1.Мечтая за сигурност за децата ми. Мечтая да мога да ги пускам да играят в градинката зад блока, без да се страхувам за тях;
2.Мечтая в София да живеят културни хора, които спазват правилата за движение. Мечтая да мога да пускам децата ми сами да си идват от училище, без да ме е страх, че някой идиот ще ги бутне с кола;
3.Мечтая за нормален градски транспорт. Метрото ми е на 10 минути от дома, а всички тролеи и автобуси, които минават по Цариградско са ми на 2 минути. Не се возя на тях, защото е горещо през лятото и студено през зимата, защото джебчиите се опитват да ме оберат, защото смърдят и защото са нередовни;
4.Мечтая за културни и възпитани шофьори на градския транспорт, които да не пушат, докато шофират;
5.Мечтая, когато отида да си свърша работата в общинската администрация, да я върша за 10 минути, с едно ходене;
6.Мечтая да не ми се налага да ХОДЯ до администрацията, а да я имам пред компютъра ми у дома или в офиса;
7.Мечтая, когато се обадя на някой в общината, той/тя да бъдат любезни, да ме информират и да се държат с мен като с работодател;
8.Мечтая някой ден да плащам данъците си с удовлетворение;
9.Мечтая да няма кал по тротоарите и улиците;
10.Мечтая да няма локви;
11.Мечтая плочките, бордюрите и шахтите по тротоарите да бъдат равни и стабилни;
12.Мечтая да ходя с токчета, без да приличам на състезател по балансиране;
13.Мечтая да се разходжам из София, без да се спъвам на всяка крачка;
14.Мечтая да не карам колата си в София, а само извън нея;
15.Мечтая, когато си карам колата в София, да не я изстъргвам в малоумните “спящи полицаи” и да не я чупя в дупките;
16.Мечтая да няма безстопанствени кучета на улицата;
17.Мечтая собствениците на домашни любимци да събират остатъците им;
18.Мечтая кофите за боклук да дават реална възможност за разделно събиране на отпадъците и никога да не са препълнени;
19.Мечтая, когато съседите вдигат шум до късно и когато дам сигнал някой, да дойде и да ги глоби, а не само да ги предупреждава;
20.Мечтая да не виждам сергии с гащи и джапанки на всяка спирка на градския транспорт;
21.Мечтая да не ме е страх, когато се прибирам късно вечер;
22.Мечтая тревата на детската площадка да се коси и да се обезпаразитява;
23.Мечтая снегът да се чисти ефективно, без да се налага да си купувам по няколко чифта ботуши всяка зима;
24.Мечтая да мога да ходя с колело на работа;
25.Мечтая децата ми да ходят с колело на училище;
26.Мечтая да не виждам каруци по улиците;
27.Мечтая да виждам чисти и красиви фасади;
28.Мечтая да виждам цветя и поддържани зелени площи;
29.Мечтая да се забранят всички стари МПС, които се движат в София и безумно замърсяват въздуха;
30.Мечтая такситата да се управляват от чисти и подстригани шофьори, които си водят колите на автомивки;
31.Мечтая цялата история на София под земята да бъде реставрирана и показвана на всеки, който посещава столицата ни;
32.Мечтая да няма гета;
33.Мечтая да се гордея със София.

Има хора със същите мечти като моите, че и по-големи. Те живеят в 21 век и са в крак с времето.

Нека дадем шанс на София, за да се гордеем, че живеем тук!

Полека лека…

… и нещата си отиват на мястото. Тази новина ще си я сложа в рамка:

По настояване на министър-председателя Бойко Борисов днес председателят на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров подаде оставка. Това съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

„С промяната на поста премиерът Борисов цели по-добро хармонизиране и по-осезаеми усилия в осъществяването на практиките за защита на потребителите“, се посочва в съобщението.

Оставката на Дамян Лазаров ще бъде разгледана на утрешното правителствено заседание.

Лазаров беше назначен начело на комисията през 1999 г. Оттогава насам четири правителства непрекъснато го преизбират, като последно през март 2010 г. той бе избран от Министерски съвет за нов, трети поред 5-годишен мандат. През ноември 2010 г. РЗС атакува Лазаров с оповестяването на факта, че дъщерите му имат 56 фирми, действащи в областта на енергетиката, които се ръководят от него.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/08/30/1147385_shefut_na_komisiiata_za_zashtita_na_potrebitelite/

Времето е мое

Обещах ви продължение. Започвам годината така.

През ноември 2010 г. започна адът. От последната ми публикация до днес помъдрях малко и като резултат станах по-тъжна, по-гадна, по-силна и съм все такъв „отвратителен инат“. Това беше адска зима, с адска болест – казват, че е нелечма, но аз вярвам и имам надежда. Тъничката светлинка в края на кочината, през която минавам, се оказва най-мощната сила, чрез която успявам да продължа.

Верно е, че злото не идва самО. И е верно това, че

Държавната мафия

Държавната мафия

Датата е 23 август – денят, в който подавам сигнал в инспекция по труда в София относно нарушения на моите тогавашни работодатели – Комисия за защита на потребителите – при договарянето на трудовите ми правоотношения. Това е и денят, в който вече подготвям Доклад до Европейската комисия, до Министерство на икономиката, до Кабинета на министър-председателя относно неизпълнение на КЗП в договорките с ЕК, което води до нарушаване и на българското законодателство.

На 19 август предупреждавам един от новите членове, че ако продължат блокадата върху работата на потребителския център, в качеството ми на Директор на ЕПЦ ще се наложи да уведомя Европейската комисия и Инспекция по труда относно нарушенията

66 години ПОЗОР!

На днешната дата преди дяволските 66 години, България е била окупирана от съветската армия. Съветските войски, които са нахлули на територията на страната ни са били над 500 хиляди. Половин милион съветски войници са безчинствали тук, грабили са частни домове и са изнасилвали българските жени. А тогавашното правителство на отечествения фронт не само, че е постлало червен килим за тези нашественици, но е платило прескъпо за тази „чест”. Общото парично измерение на платените суми на Съвестския съюз, на издръжката на половин милионната съветска армия, на износа на стоки и суровини под себестойност в посока СССР се е равнявала на 12 милиарда

Защо можещите и знаещите нямат място в държавната администрация

В лето 2010-то в България все още съществуват сталинистките механизми на взаимодействие във и със държавната администрация. Като човек току що излезнал от тази мелачка ми трябват вече 2 седмици, за да мога да асимилирам и осъзная напълно в какво бях попаднала. Живяла съм в комунистическия режим около 10 години – и с моите родители, това е напълно достатъчно, за да го намразя. Мога силно да обичам и да мразя и средното положение ми е трудно. Почти като при свършената работа – или я вършиш или не я вършиш. Полусвършеното отива в под-категория „безхаберие” към съответната категория „несвършено”. Преди време една позната ми каза, че така като ме гледа и слуша, единствената сфера в живота, в която ще имам много неприятности това ще бъде професионалната. Засега познава, но не защото е го е казала тя, а заради

Подкрепата продължава…

Писмата продължават. Вече получих солидна подкрепа от директорите на Центровете от Белгия, Испания, Ирландия, Швеция, Румъния, Чехия, Германия… Но подкрепата идва и от приятели и съмишленици и наши потребители, с които сме работили. Ето едно писмо, което получих днес и което много ме стопли (умишлено съм скрила съм имената):

Здравейте госпожо Палпурина,

Въпреки че не се познаваме лично чрез Facebook, това интересно комуникационно средство и благодарение на общите ни познати, преди време установихме виртуално запознанство в социалната мрежа.

От м. май насам имам входирана жалба в ЕПЦ срещу търговец във Виена. За моя най-голяма радост нещата се развиха благополучно и в моя полза. Благодарение на отлично свършената работа на един от Вашите сътрудници, случаят ми беше щастливо разрешен и сега остава само да бъде преведено парично обезщетение до края на тази седмица.

С изненада прочетох в български електронни издания, че Вие вече не ръководите Европейския потребителски център в София.

КЗП нарушава договорките с нашите партньори от Европа

Другари и другарки, така започвам всичко.

Албена Палпурина: КЗП нарушава договорките с нашите партньори от Европа

На 25 август с намесата на полиция директорът на Европейския потребителски център Албена Палпурина бе отстранена от длъжност. Поради неизяснените мотиви за прекратяване на договора й от страна на Комисията по защита на потребителите, я потърсихме за коментар за възникналите усложнения в работата на Центъра на 26 август.

За да представим и другата страна в конфликта – КЗП, отправихме запитване за интервю с председателя й г-н Дамян Лазаров.  Предлагаме ви  да се  запознаете и с гледната точка по ситуацията на главния секретар на комисията – г-н Иван Бъчваров в писмения отговор, получен от Портал ЕВРОПА на 27 август.

Госпожо Палпурина, бихте ли ни разказали накратко какво се случи на 25 август?

Вчера бяха отстранена от длъжността директор на Европейския потребителски център,  изгонена най-брутално с полиция. На 23 август бях подала жалба в инспекцията на труда във връзка с нашите трудови правоотношения, които на хартия са граждански. По-малко от 24 часа след подаване на моята жалба, разбирам от странични разговори, че има заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите за прекратяване на моя договор без предизвестие. Без предизвестие договорът ми бива прекратен във вторник на 24 август.

Всъщност той може да отстрани по всяко време всеки един от членовете на екипа на ЕЦП без предизвестие, защото

Да ви свърша малко работа

Уважаеми отговорни лица,

Виждам, че моето име все още стои на сайта на ЕПЦ България, който вие сами си поръчахте и изработихте. Най-учтиво ви моля да махнете моята снимка и име от този (поръчан и изработен от вас) сайт, тъй като, както вече всички разбраха, аз вече не представлявам този проект „ЕПЦ България“.

Така де, може да не работя вече там, ама да ви подсетя за тези ваши отговорности, които трябва вие така някак си самоинициативно да си поемете.

Иначе когато трябва да рушите го правите мълниеносно и много ефективно! Разрешавам ви да се гордеете със себе си!

Едно трогателно писмо

Разделям се с вече бившите колеги. Много е интересно как по такива поводи хората се обединяват и оказват неимоверна морална подкрепа.

….

Скъпа Албена,

Много съжалявам за проблемите, които имаш с българската администрация и фактът, че са те освободили от ЕПЦ. Надявам се да имаш начин, по който да разрешиш този проблем.

Ти беше първият директор, който срещнах, когато се присъединих към мрежата и ти винаги си имала силен глас на срещите на мрежата, като представляваше не само твоят ЕПЦ, но също и новите страни-членки, голяма част от които често мълчат на такива срещи. Ти ще бъдеш голяма загуба за мрежата и по тази причина се надявам да успееш да разрешиш нещата.

С най-добри пожелания,

…..