Пътят ми

…който вървя и се опитвам да разбера

Палпурина

Казвам се Албена. Родена съм в София и съм си живяла цял живот тук. Не съм маниакален фен на столицата и принципно обичам да пътувам в други градове и селца на България. И не само на България. Обичам да се срещам с различни хора, да се уча от различните култури и да се опитвам да ги разбирам и анализирам. Патриот съм до толкова, до колкото обичам семейството и приятелите си тук. До толкова до колкото обичам някои места в страната ни.

Иначе по образование съм юрист. Обичам справедливостта и мразя лъжата. И според някои определения за „порастнал човек“ аз съм още дете, защото не желая да възприема лицемерието като нещо обичайно и сплетните като начин на поведение.

На 30 години съм. Струва ми се нереално как бързо отмина последното десетилетие от живота ми. А старите хора казват, че колкото повече остаряваш толкова по-бързо тече живота. Вероятно след един миг ще стана на 40 :)

В къщи сме четирима домошари – аз, мъжа ми и двете ми гъбки. Моите малки най-прекрасни, най-любими и най-добри същественца на света - моите пуканки и малки картофчета – дъщерите ми:

Анна

и София

Казвам, че са малки, но всъщност са големи, огромни – те носят със себе си всичко ново, всичко радостно, всичко свежо, от което имам нужда. Те ме връщат към щастливото ми детство, а душите им са толкова големи и необхватни, че чак се чудя къде са ги събрали в тези малки ръчички, краченца, пръстченца, коремчета, гръбчета и главички (където и да се намира душата). Хм, подозирам, че са в големите им бузи! :)

От живота ми до сега съм щастлива и доволна и като цяло съм оптимист. Но когато изпадна в черна дупка ставам по-песимист и от най-закоравелия песимист на света. И тогава имам нужда да се измъквам някак си – дали чрез верните ми приятели, дали чрез писане в блог или някои други екстри. Доста емоционална съм и когато съм щастлива буквално подскачам, но когато съм гневна никой не трябва да ми стои на пътя ;)

Ако искате да си комуникираме ето скайп: palpurina. ICQ-то напоследък не го ползвам. 

А това пък съм аз:

12 коментара за “Палпурина”

  1. deni4ero каза

    :) сладкиши са мъничетата

  2. Тези две гъбки май са поливани на веднъж :-) малка сякаш им е разликата? Да са ти живи и здрави!
    А иначе добитък в множествено число е когато отиваш да храниш животните да кажеш – че одим да раним добитъко….. :-) !

  3. Albena каза

    Гъбите са с разлика от 1 година. И ми скъсват нервите, ама много ги обичам. Става малко като приказката „Щом ме бие значи ме обича“. Перефразирано през техния поглед е „Щом я нервираме, значи ни обича“ :) ))
    А иначе мерси за „добитъко“. Че го имам напредвид! :)

  4. ivo каза

    da sa jivi i zdravi sladur4etata!!!

  5. Albena каза

    Благодаря, Иво! Впрочем кой Иво си ти?

  6. Ивката каза

    жалко, че толкова късно откривам блога ти, но за сметка на това го изчетох от кора до кора ;)

  7. Albena каза

    За мен това е голям комплимент и ти благодаря! :)
    Нямам претенции блогът ми да е нещо кой знае какво, но затова пък си го списвам с голямо удоволствие, с намерение да изразявам себе си, по най-чистият възможен начин.
    Поздрави! Ще те линкна горе в дясно :)

  8. Kristyan каза

    Ben ,
    na tezi cvetenca im otyva Bratche ::))

  9. ЕКИМСКА каза

    Бета, чак сега открих случайно блога. Страхотен!!! Успех ти желая!!!

  10. Albena каза

    Благодаря систър! :) ))))

  11. Miki каза

    Здравей, Бени!

    „Попаднах“ на теб, докато търсех информация за нашето любимо хорче. Радвам се, че си добре, много сладки са дечицата ти. да са живи и здрави.

    От мен много здраве и щастие!

    Милена
    (мики)
    3 глас, 2 алт :)

  12. Albena каза

    Здрасти Мики! Радвам се, че писа! Във Фейсбук си имаме групичка на Радиохора – организираме си срещи, караокета и всякакви други мероприятия. Ще се радвам да се видим! :)

    Поздрави!

Вашият коментар

XHTML: Може да използвате тези тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>