Без чавдарска връзка
Публикувано от Albena на октомври 7, 2008
Майка ми и баща ми ненавиждаха социалистическия строй със всичките му порядки. За мен беше добре, стига да не ме касаеше директно. Но пък аз бях тяхно дете и нямаше начин да не ме касае, поне не и за тази история.
Една сутрин, на тръгване за училище майка ми ми връчи червено костюмче, състоящо се от червена пола и червено елече, с което да ходя на училище. Аз се възпротивих, защото когато не ходя с престилка трябва да имам рожден ден. Иначе не ставаше. Майка ми обаче, навярно отново нервирана заради нещо на комунистите, твърдо беше решила да ме изпрати на училище облечена в червено.
Отивам сутринта. „Клас стани, клас мирно. Другарко учител, класът е готов… (каквото там беше)“ всичко както си му е реда. Докато погледа на проклетата даскалица не пада върху мен – „оо, Албена, ти да нямаш рожден ден?“. „Не“ – отговарям напрегнато. „Така ли?“… Последва публично порицание за дързостта ми да отида на училище в червен костюм, БЕЗ да имам рожден ден. Разведе ме из всички класове, за да ме покаже как НЕ трябва да се държи едно примерно чавдарче.
Проклетата учителка ме изпрати обратно в къщи, за да си облека престилката. След 30 минути пристигам с престилка, но… по дяволите, забравила съм чавдарската найлонова връзка. Хайде обратно в къщи, „да си сложиш връзката. Ама няма не знаеш къде е, ще я намериш“. Отивам в къщи навела глава и ровя за чавдарска връзка. Намирам само пионерски такива на сестра ми, но синя няма… Накрая виждам в дъното на гардероба една синя, която по-скоро прилича на мекица, от колкото на триъгълно парче. Решавам, че трябва да я изгладя, защото онази проклетия пак ще ме изгони. Включвам ютията, чакам да загрее подобаващо, слагам връзката на дъската и… о, Боже. Изгорих връзката, или по-точно залепих я на ютията.
Връщам се обратно в училище. На онази проклетница- учителка очите щяха да излязат от орбитите. Лицето й стана червено като лака на орлово дългите й и остри нокти. „Хъмъмхъмъмъ…. Алллбббееенннааа???????“. „Моля другарко, изгорих си връзката с ютията“. Вече ми се реве…
Пусна ме да вляза.
Е, поне последния час го хванах, та да понауча нещичко от това училище.
Хубав сайт www.spomeniteni.org
deni4ero каза
уффффф … гадно си беше с тия униформи, помня … въпреки че нас ни даваха да ходим не само с манти, но задължително с черно, синьо и бяло плюс вратовръзките … и сега като слушам къв зор си видяла … ка да не я заобичаш пустата партия, мама й стара … (извинявам се за речника)
Albena каза
Да, комунизма е нещо, което не искам никога да преживявам в истинския му вид. Все пак аз съм била САМО чавдарче. Тамън да стана пионерче и ХОП.. 10 ноември дойде. Късмет! Така наречения преход ми се струва като детска игра в сравнение с репресиите, които комунистите са упражнявали.
))))
А има хора (като сестра ми), които са били пионерчета, комсомолци, партийни членове, не-членове на партията (не им завиждам как са се чувствали).
Специално класовете между 1 и 4-ти клас са ми като един кошмарен период ог живота ми. Подозирам, че основната вина е била на класната ни. Тя определено ме мразеше! А едновременно с това обичаше едни момичета, които аз пък мразех, защото бяха надменни и фалшиви. И изобщо антипатията беше взаимна и поради тази причина седях винаги сама, на последния чин и за любов към ученето и дума не можеше да става.
След това в 5-ти клас се преместих в друго училище. Там нещата бяха диаметрално противоположни. Отново напълно необяснимо за мен, класната ми ме ОБОЖАВАШЕ! Непрекъснато ме караше да й пея разни песни, обръщаше ми специално внимание за всичко. Е, неприятната част беше, че ми набутваше сина й да ми бъде другарче, пък той ми беше тъп
deni4ero каза
хихи … аз пък бях пионерче и тъкмо да станем комсомолци и дойде прехода. Бях объркана – сега „другарю“ ли да казвам или „господине“ … шашава работа. ИНаче си напълно права. Дядо ми е бил в Белене, щото е говорел против партията, баща ми са го ‘гонили’ заради това, а от там и ние си патихме
Гадна работа.