О, Париж

Никога до сега не съм създавала нещо като пътепис. Ще пробвам, но каквото излезе – това е!

Надявам се да ви е интересно.

За Париж тръгнахме аз и една друга колежка, през мрачния 3 декември. Пътувахме с чешките авиолинии през Прага (много ме беше яд, че нямахме възможност да останем за по-дълго в любимият ми град) и от там Париж – Шарл де Гол. Бях помъкнала лаптоп с надеждата, че ще мога да поработя докато пътувам, но за съжаление нямаше интернет в нито едно от летищата, нито в София нито в Прага, така че не успях да свърша кой знае какво. Пътуване до Париж с прекачване е твърде дълго пътешествие, което не съм сигурна, че искам пак да преживея.

Докато самолетът снижаваше над Париж се опитах да придобия някаква първична представа за големината на града и моето местополжение. Безуспешно! Беше тъмно и пилотът обикаляше над Париж в продължение на половин час, докато най-накрая се приземи. И като се приземи измина още половин час в зиг-заг обиколки, докато достигнем нашия терминал. Така че тотално загубих ориентация за посоката ми.

От там насетне пътуването до хотела продължи около час, докато разбера къде съм аз, къде е RER, къде е хотела и как сте стига от моето местоположение до хотела. RER е влак, който има 4 линии. Той прилича на метро, но е по-голям, по-бърз и спира на по-малко спирки. Това е единственият градски транспорт от летището до хотела, но е много редовен и удобен. На летището имаше карти на градския транспорт в Париж, като основните превозни средства са: RER, метрото, трамвая и автобусите. Това е най-перфектната транспортна система, която съм виждала. А картите, които се разпространяват безплатно навсякъде в Париж ти дават възможност да се ориентираш безупречно.

В крайна сметка когато стигнах до хотела бях доста изморена от цялото пътуване. Отскочихме до едно ресторантче наблизо, за да хапнем. Това беше първото ми впечатление от френските ресторанти и храна – много приятни, много уютни, много вкусни! Хареса ни толкова, че затворихме заведението към 11,30 вечерта.

На следващата сутрин беше първият ни семинар. След като приключи първата ни точка за посещение беше Триумфалната арка. С метрото кацнахме до там в рамките на 20-тина минути. Когато излезнах от метростанцията дъхът ми спря – виждаше се арката, Champs Elysees, а зад арката синята светлина на Айфеловата кула. И всичко това осветено по най-коледния начин.

Триумфалната арка и Айфеловата кула в ляво.

Около нас фучаха колите и животът кипеше. Атмосферата беше забързана, делнична, но напомняща предстоящите празници. Почувствах се като класически турист – толкова се възхищавах на това, което виждаха очите ми, снимах всеки ъгъл, а французите просто се бяха сгушили в разкошните си шалове и бързаха… толкова привикнали към заобикалящите ги гледки и към светкавиците на туристите. Даже като че ли им досаждахме.

Последва разходка по Chams Elysees. Като се погледне от към арката надолу по булеварда в края се вижда виенското колело така, сякаш е на 15-тина минути ходене пеша. Но това е само оптическа измама – ходенето е може би около 2 километра. На нас ни костваше 5 часа! Е, ние разбира се не ходехме само. Пазарувахме, хапвахме…. и се наслаждавахме на коледен Париж.

Champs Elysees и Виенското колело в дъното.

Champs Elysees

Друго си е да си хапнеш хот-дог с баварска наденичка на Champs Elysees!

След пет часово ходене се добрахме до тук – разкошотия!

Айфеловата кула е доста по-красива вечерно време… всъщност…

Прибрахме се в хотела към 12,30 вечерта пребити от умора. На следващата сутрин последва ставане в 7, за участие в следващия семинар. Имаше организиран обяд, но кой ще ти ходи да яде?! Имахме два часа, в които можехме да посетим Айфеловата кула. И пак на бегом, с метрото за половин час, от там до кулата, щрак-щрак снимки, няколко сувенирчета от магазинчетата и обратно в залата.

Валеше и беше мрачно.

Доста е внушителна. Особено когато си долу. Онези малки неща с чадърчетата всъщност сме ние хората

Пипнах яяя, пипнах яяя ))))))

Айфеловата кула ли? Впечатляваща е, разбира се! Уникална, по моите лаишки виждания, конструкция. А най-впечатляващото е, че това като че ли е събирателен образ на подобен вид метални конструкции, които явно са от един и същи период и се намират в цял Париж. Съществуват подобни на вид метростанции (едни от най-старите), ж.п. гари и други съоръжения. Интересното е как една най-обикновена и студена метална конструцкия може да вдъхва толкова романтика, топлина и уют!

В цял Париж има някакви такива пилета, които са по-големи от гълъби, приличат на гларуси, но пък са по-малки от гларуси… що е то?

След като приключи семинара вечерта беше организирана от нашите домакини – посещение на Musee d’Orsay.  Трябва да кажа, че нищо не ме развълнува така, както посещението на това място. Домакините ни посрещнаха с чаша шапманско. След това видях любимите ми картини на Дега. Усещането да видиш на живо картини на любим художник е невъзможно да се опише с думи. Само ще кажа, че се просълзих и затова спирам до тук. В музея бяха изложени картини също и на Моне, Мане, Пикасо, Реноар, Ван Гог… Който ходи в Париж трябва да посети този музей, или поне някой от многото такива там. Купчината желязо на Айфеловата кула никога не може да донесе такова преживяване и усещане за Париж, каквото може да направи един прекрасен музей на изкуството!  Самият музей, впрочем, е бил ж.п. гара преди 100 години (а може би и малко повече) и там са се движели първите електрически влакове. И част от музея е със същата метална конструкция като Айфеловата кула. Интересно е как оформянето на гарата в музей с гениални картини прави това място толкова различно, изискано и вълнуващо!

Посещението в музея завърши с разкошна вечеря в ресторанта към музея – истинска френска кухня придружена с истинско френско вино, в разкошна ренесансова обстановка.

Ресторанта

В последният ден от посещението успяхме на бегом да отскочим до Лувъра и Нотр Дам. Понеже казах „на бегом“ си представяте как може да се усети Лувъра когато бързаш – точно никак!!! Само видях, че Лувъра е огромен, огромен, огромен! Монументален, богато украсен, гениално построен още в средновековието. Място, от където са управлявали исторически френски владетели – и това си личи отвсякъде!

Това е една трета от Лувъра…

Нотр Дам си е Нотр Дам – не знам много за историята на това място. Поне не повече от това, което знаят повечето хора. Беше пълно с туристи и не успях да усетя истинската готическа атмосфера, която би трябвало да вдъхне тази катедрала. Може би единствено горгоните висящи от всеки ъгъл успяваха да внушат някакво страхопочитание и респект.

Разклонение на Сена и Нотр Дам в дъното

И после си тръгнахме. Париж за 3 дни ми хареса. Мнението ми за французите като цяло остана категорично положително!

Отбелязвам си Париж като една от любимите ми дестинации и се надявам скоро пак да имам възможността да го посетя… има още толкова много да се види!

Au revoir Paris, и надявам се, до скоро!