Пътят ми
…който говори така:
Айн Ранд: непознатият идеал
Posted by на февруари 14, 2009
Айн Ранд
Малко ме е срам да си призная, но е факт, че нямам време да чета книги. Тоест имам време, но много малко и четенето не е това, което беше. Нали се сещате – децата, работата, домакинство – все неща, които трябва да се вършат и няма кой друг да ме замести…
Но в последните 3 месеца прочетох една журналистическа книга на Юрген Рот “Новите български демони” – от нея не научих нищо ново, но беше интересно заради това, че всичко е синтезирано на едно място. И ми беше кеф, че Рот си казва нещата “право куме в очите” на всички, които се опитват да ни се правят на разсеяни.
След това, по препоръка на един уникален човек, който говори 30 езика* и превежда всякакви книги, си купих “Капитализмът: непознатият идеал” на Айн Ранд. Вече я преполових, а изгарям от желание да я прочета от кора до кора още в тази секунда.
Даже не знам от къде да започна. Тази жена е гений. Тоест била е гений, защото си е отишла от нашия свят през 1982 год. Тя е направила революция в политическото мислене, при това още през 50-те години. Е, говоря за Америка, не за Европа, а още по-малко за България. Тя разбива на пух и прах всички ценности проповядвани от разични политици – като алтруизъм, обществени блага, антимонополни политики и какво ли още не. Тя поставя на пиедестал човека и неговият разум. Като единствената основа за развитието на обществото е развитието на всеки човек по отделно с неговите собствени възгледи, преценки и възможности за анализ на обективните обстоятелства, които го заобикалят. Ранд ревностно защитава капитализмът като единствената възможна политическа и икономическа система, която съблюдава човешките права, свободи и желания. Също така – в тази книга авторката връща нещата от изконното им начало. Тя изчиства всички намеси и влияния върху капиталистическата идея и ни я представя в най-чист и истински вид, като казва, че човечеството е длъжно на днешните поколения, които не зная какво всъщност представлява капитализмът. Тя обвинява т. нар. етатисти, че са опетнили идеята на капитализма, като напълно погрешно са му приписвали политически, икономически и човешки катастрофи. И всичко това тя го доказва по неопровержим начин.
Айн Ранд има завладяващ стил на писане и дори пълни лаици в сферата на философията, като мен, са способни да разберат нейните възгледи. А тези нейни възгледи дават много широко поле на мислене и много отговори на проблеми на съвремието. Като например настоящата финансова и икономическа криза. Да има само някой да я прочете от хората, които взимат решения в изпълнителната ни власт… Тогава, о, тогава…
С тази първа публикация смятам да дам началото на няколко неща, които смятам да напиша за тази книга. Ще вмъквам интересни, според мен, цитати и ще се опитвам да изразявам мислите си.
А вие вместо да ме чакате – тичайте да си купите книгата. Няма да съжалявате, стига да обичате да четете такива работи.
*Човекът с езиците – говори всички езици, за които можете да се сетите, включително древногръцки, древнокитайски, персийски, корейски, японски, фински… хайде да не изброявам. Ама не ги говори “Хелоу и гудбай”, ами си води свободен разговор. Уникален тип!
Аз съм от лаиците, които нищо не разбират от философия, кризи, икономика. Може би трябва и аз да я прочета. Но не, ще изчакам твоите статии.
В последно време прочетох книгите на Халед Хосейни – Ловецът на хвърчилата и Хиляда сияйни слънца. Разкошни са и двете, оставиха отпечатък в мен.
Вили, ще се опитам обещаните от мен публикации да се случват редовно предвид липсата ми на време. Но идеята за това ми дойде с прочитането още на първата глава от книгата. Реших, че Ранд казва неща, които трябва да се чуят от повече хора.
А тези книги, които ти изброяваш какви са? За какво става въпрос в тях?
Аз съм търпелива и мога да чакам. Е, търпението ми не е безкрайно, но пък не ми се чете в момента. Опитвам се да си припомням английският.
А тези две книги са от един млад афганистански писател, който живее в САЩ. Описва животът на едно момче и неговият приятел когато са на около 10-12 години. Едното момче е изнасилено, а другото не прави опит да му помогне. Тази слабост не му дава покой през следващите години и каквото й да прави винаги си спомня за този акт. Разказва се понататък за живота му и перипетиите, които трябва да премине, за да се пречисти и ….. Това е за Ловецът на хвърчила.
ЗА Хилядата сияйни слънца мога да кажа, че е малко по-слаба от предната, но също много дълбоко и автентично е предаден животът на две жени, които могат да са майка и дъщеря.На тази книга плаках, което отдавна не ми се беше случвали и си “завидях”, че не съм афганистанка.Но в нея има една хубава любовна история, която преодолява всякакви спънки.
И двете книги си заслужават да бъдат прочетени. Майсторски са написани и много правдиво разказани историите в тях.
За първата писах тук http://wili6521.wordpress.com/2008/12/17/ , а за втората още не съм. Но ще пиша.
Да, прочетох това, което си писала за първата книга. Звучи ми чудесно!
А аз имам сантименти към Афганистан и хората там. Подозирам, че много ще ми хареса!
“Изворът” на Ранд ще те потресе. А освен това на български вече излязоха още “Добродетелта на егоизма” и “За новия интелектуалец”.
В България вече има общество на Айн Ранд. Ако споделяш подобни ценности и принципи можеш да се свържеш и с БОИС – libertarium.net
Благодаря, Мартин! Знаех си, че не съм само аз
))
. Но нека първо да осмисля тази, която чета в момента. Според мен тя може да бъде настолна книга на всеки икономист и политик с либерални възгледи – да не забравя накъде е тръгнал и какво трябва да прави…
И да, споделям подобни принципи и ценности. Ще бъда редовен посетител на страницата ви и дори ще си я сложа горе в дясно.
За другите книги на Ранд съм наясно и вече съм им се заканила
Айн Ранд е много добра
Философията й ми дойде съвсем неочаквано и ме плени с това, че практически обяснява неща, върху които сам съм разсъждавал в продължение на години и съм стигал до същите изводи.
Макар на места да прекалява с емоционалността, простено й е, защото по времето, което е писала в САЩ шества про-марксистка вълна, да си битник и хипи е куул, да превъзнасяш Троцки е страхотно, а икономиката отива по дяволите заради харчовете на демократите…
прочее, на мен “Добродетелта на егоизма” не ми хареса особено, но “За новия интелектуалец” е страхотна.
Да, Ранд наистина пише и моите мисли. А емоционалността й ми идва много добре! Защото и аз съм емоционална и аз, като нея, изпитвам истински гняв кагато се изкривява истината, когато се лъже, когато се манипулира, когато се заблуждава…
Честно да си призная на моменти не я разбирам мнго одобре. И често се връщам назад из страниците, за да проумея точно какво иска да каже. Слредващата нейна книга на която съм се наточила е “Изворът”. Но с моето темпо на четене, ако я свърша до лятото пак добре
Апропо, как се появи моят блог в topbloglog? Грам не съм в час с тези работи и някакво ауторити ми дава – 3… ако някой бъде така добър да ме осведоми за какво става въпрос ще съм му много благодарна. Не че имам нещо против, разбира се
Чао и поздрави от Брюксел!
ауторити 3 означава, че три други блога са сложили линк към твоя
а как се е появил блога ти в топблоглог нямам представа
Задължително трябва да се чете Айн Ранд, не по – малко необходимо от Б.Ръсел, даже аз ще взема да я прочета системно
Между другото – искате ли да обменим връзки в блог-роловете си? (Въпрос към авторката на блога)
@ Лъчезар – разбира се, качвам веднага едно линкче горе, в дясно
Айн Ранд е уникална, неповторима. Преди да прочета “Изворът” никога не съм си и помислял, че може да има такава съвършенна литература. Жалко, че това ми докосване бе на възраст 55 години -от какви световни ценности ни лиши социализма… Другата и велика книга е “Атлас изправи рамене”, която все още не е преведена. Как да “натиснем” Калин Манолов, който има правата за България, това да се ускори. Разговарял съм с него по телефона преди две години и той каза, че не може да намери преводач. Този, който я започнал, спечелил ЗК за САЩ и се отказал. Тя е сигурно над 2000 стр., а издателството изрази мнение, че ще е скъпа и малко хора ще си позволят да я купят.
Дано я дочакам тази книга, тъй като вече съм на 59 г., но имам надеждата!
Аз имах контакт с един от преводачите на книгата “Атлас изправи рамене”. До колкото знам те са няколко души, които превеждат. И той ми каза, че ще се превежда около 1 година, което означава, че можем да я очакваме някъде началото на 2010 год. И аз я чакам с нетърпение! Ранд е гениален философ!
и аз споделям вашето мнение и откакто прочетох Изворът “съм върл фен Сега чета “Атлас..,но съмв самото начало и нямам мнение
“Изворът” е абсолютна фантастика. Героите не са никакви личности, без характери. Авторката е въплатила единствено идеологии и сблъсъка по между им. Главните герои са еднопластови, нереални.
Здравейте, аз пък съм на финала на трилогията “Атлас изправи рамене и за мен това е страхотна книга. Капитализмът ме чака на рафта и четейки отзивите вече нямам търпение
)))
Писателката наистина е уникална – еврейка кръв к’во да ви кажа. Аз понеже и малко съм се задълбал на тема масони и т.н …….
Успех на всички
А какво казва Айн Ранд за наследството и прозрачността.
Аз нямам нищо напротив тя и тези, които споделят нейните ценности да си живеят в общност по техните си правила, както нямам нищо поротив комунистите да си живеят в комуни или човекоядците да се изяхдат взаимно, но обявяването на някакви морални или каквито и да било ценностни за последна инстанция е, меко казано, в противоречие със здравият разум, защото ценностите се продукт на човешкия опит, а развитието и натрупването му едвали някога ще завърши.
Има три власти. Икономическа, политическа и духовна. Унаследяването на коята и да било от тях създава корупция,класи и проблеми. В края на краищата не отиваш на зъболекар, който си е получил дипломата по наследство. Затова мисля, че правото на живот , равен достъп до образование и медицинско обслужване, равенството пред закона и равният достъп до капитал са задължителни. Хубавото на икономическата власт е, че лесно се узорпира и не е толкова концентрирана,че се делегира на професионалния мениджмънт, но за всеки случай, според мен трябва да се слажи таван в унаследяването. Не е честно някой да получи наготово пари, които един висококвалифициран специалист от, така наречената работеща средна класа, на може да заработи за цял живот. Разбира се наследодателя или дарителя не може да бъде ограничаван в разпореждането с богатството си, затова ако някой получи по-вече трябва да се разпореди и да дари без условия горницата. Така богаташите ще правят повече деца и ще се занимават повече с благотворителност.
Теорията на Айн Ранд не приема даденото като нещо градивно, в този ред на мисли собственика решава какво да прави със собствеността си приживе и след това, той има това по справедливо право. Ако наследника е недостоен да гради върху поставените основи, ще профука наследството и то ще бъде преразпределено, като ще отиде в ръце имащи най – голяма залуга за придобиването му или прерзапределението ще е справедливо, но ако чрез закон например се приеме на богатите да се взима по – голям дял от колкото на бедните, а държавата разпределя е нито приемливо, нито справедливо, нито градивно. Ако собственика прценява наследника си като неблагонадежден има правото и възможността да вземе решение, как да постъпи. Но най – малко право върхо чуждо богатство имат хора нямащи никакъв принос към натрупването му, или с две думи не е добре да се гледа в чуждата чиния, по този начин човек се разконцентрира и вместо да мисли как да се развива мрънка, че на някой му се бил падна лесен живот /а както знаем от страни всичко е лесно/.
Не е честно да ги получи и висококвалифициарния, защото той не е положил труд за да изкара конкретните пари – те са чужда собственост. Но ако той е високо квалифициран, знаещ и можещ би следвало да има успех. Ако не постигне успех аз дълбоко бих се усъмнил в неговите комплексни качества спрямо останалите индивиди и практическите му спосбности.
Качествените хора са търсени, за високо квалифицираните винаги има място, но само квалификация не е достатъчна според мен. Резултата е основния показател за това си или не си. Много се бият в гърдите че са, но резултат няма, на тях все някой им пречи, спира и т.н. а иначе са много способни /след 1000 повтаряния си става истина/
Заключение когато даваш, не помагаш всичко трябва да бъде изработено, даденото възпитава в посредственост и води към бедност.