Щастието да си невеж
Публикувано от Albena на април 23, 2009
Миналата седмица бях на едно обучение и попаднах за пореден път в интересна мултикултурна среда. В една от вечерите случайно седнах на една маса с една датчанка. Млада девойка, студентка по политически науки в някакъв университет в Дания.
Не знам как, но разговорът тръгна към обсъждане на политиките, политическите партии, политическите движения и т.н. Стигнахме и до данъците и се оказа, че в Дания хората плащат между 50 – 90% от собствените си изработени пари, за данъци! Тази „новина“ ме стъписа! В малкото кралство колкото повече пари печелиш, толкова повече от тях заделяш за държавата. Собственият баща на момичето за изминалата година е платил 75% данъци!!! Неспокойният ми дух реагира на секундата и казах на девойката, че за мен това е равностойно на поробване. Попитах я дали хората са щастливи и тя ми цитира последното проучване, което показвало, че датчаните са едни от най-щастливите граждани (пардон, поданици) на Европейския съюз. Каза ми, че всички били доволни, защото били равни. Защото имали безплатно образование и здравеопазване и защото ако си останел без работа нямало да живееш зле, ами държавата щяла да ти помогне. Същевременно обаче, тя много настоятелно ме разпитваше за националистическите партии в България – има ли ги, какви са и т.н. Оказва се, че в Кралство Дания в момента със страшна скорост се развива националистическа партия, която към момента според последните социологически проучвания набира подкрепа от около 20% от електората. Защо, потитах аз? Защото хората не били доволни от настоящата среда в страната, защото си искали старото статукво, защото не желаели чужденци (и по-специално араби и негри) да им нарушават стереотипите, защото искали да излязат от ЕС и защото… (не са щастливи, помислих си аз).
Какво се случва в Дания? В Дания управлява, очевадно социалистическа клика, която очевадно си няма и идея от опита на комунистическите режими и причините за техния тотален разгром. Разбира се, че поданиците сами са си ги избрали тези социалисти, което пък ни насочва към отказът на това общество да погледне отвъд собствените си граници и да приеме светът с неговата история и с неговата обективна действителност. Още едно доказателство за това, е уклонът на хората към днешния момент да гласуват за национал-социалисти. Това показва парадоскаслоното невежество на тези хора и извращението на техните ценности. Те не обвиняват собствената си система на управление, а обвиняват външни фактори, които впрочем идват не от друго, а от това, че светът се развива, светът се променя и светът се глобализира. Те отказват да приемат развитието и искат да се върнат в каменната ера. Не могат да проумеят, че за да живееш и да оцелееш в този свят трябва да се променяш и да се развиваш. Социализмът отдавна е доказал своята ирационалност и погрешност. Но може би поради факта, че Кралство Дания не е преживяло комунизма, те не разбират точно какво се случва с тях.
Хората по природа не са еднакви и равни. Защо трябва да ги правят такива, след като не са? Защо държавата ще подкрепя останалият без работа поради некадърност, а работещите и можещите чрез техните данъци ще плащат за този накадърник? Защо държавата ще решава вместо мен за какво ще харчи моите собствени пари? За какво предприемачество може да се мисли в страна, в която прибират 90% от печалбата? Да, вероятно има такова, но темповете на такова предприемачество са светлинни години назад от темповете, с което би могло да се развива, ако му беше дадена свобода. От там започва и забавяне на цялостното развитие на икономиката, понижаване на стандартите на живот и… невежите си мислят, че за това са им виновни арабите, негрите и целият Европейски съюз.
Ще попитате, а защо тогава те са най-щастливите в ЕС? Първо си задайте въпроса защо индийците са най-щастливи в цял свят?
Глупостта е щастие!
Господин И каза
Разсъжденията ти щяха да бъдат прекрасно коректни, ако не беше една много дребна подробност:
Дания е една от най-развитите (във всяко отношение) държави в света.
Икономика, образование, здравеопазване, култура (макар и не особено популярна извън рамките на Северна Европа).
Много ми е интересно как се получава това, при положение, че държавата „поробва“ гражданите си и че „взима от кадърните, за да дава на мързеливите“. Просто някак си не се получава.
И аз често си мисля, че светът започва от мен, но да кажеш, че ВСИЧКИ датчани са някак си много тъпи и обвиняват различните вместо сгрешената си система е прекалено наивно.
Мога да ти напиша цял ферман по отношение на Европейския социален модел и в частност Скандинавския, социалната държава и възхода на крайно-десните популистки движения в тази част на света, но едва ли ще ти е толкова интересен.
Истината е, че има исторически причини защо тези общества са ТОЛКОВА затворени и изолирани. Че социалният им модел почива точно на тази изолация и на уникалния манталитет на хората, които ги съставляват.
Другата голяма слабост на аргумента ти е, че смяташ, че има нещо общо между скандинавския модел и съветската система (която беше наложена и в България през ‘44-’89). НЯМА. Дори външно, ако се вгледаш няма нищо общо. Средствата за продукция в Дания са собственост на частни лица, а не на държавата. Държавата играе огромна регулативна и преразпределителна роля и се справя ОТЛИЧНО с нея. Иначе Дания нямаше да е в топ 10 (топ 5?) в Индекса на човешкото развитие.
Albena каза
Знаеш ли, развитието се измерва по много начини и данните лесно могат да бъдат манипулирани, за да обслужват нечии виждания и интереси. Какво означава „най-развита“ държава? Моля те да приведеш източници, от които ясно и недвусмислено става ясно, че Дания е „една от най-развитите държави“. Но по-интересното е да се следи развитието й през последните, да речем, 20 години и най-вече какви са тенденциите в бъдеще.
Но ми се струва, че по-голямата част от тях са невежи, тази част, които са си избрали социалистите да им увправляват живота по този начин. Същото, разбира се, мисля и за българските граждани избиращи социалисти да ги управляват…
В допълнение, никъде в публикацията си не съм казала, че ВСИЧКИ датчани са тъпи
За Европейския и скандинавския социален модел няма да ми е интересно да чета, но ако ми кажеш нещо повече за развитието на националистическите партии там – ще го прочета с интерес!
А за общото между двата модела – ти сам го казваш – всичко е общо, с изключение за възможността да имаш частна инициатива. Само това ги дели и вероятно датчаните няма да имат нищо против да им отнемат И тази свобода.
Относно иднеска за човешкото развитие – имаш ли представа как се формира той? Защото аз имам представа и в един докладите на ООН от преди 4-5 години София се нареждаше на 86-то място в ИЧР измежду всички останали 264 общини в България…. Какво ще кажеш за това? Този индекс се определя субективно от няколко изходни данни, включващи сигурност, щастие, околна среда, икономика. Мисля, че имаше и още – всичките субективни, без икономиката вероятно…
Така че няма нужда да си говорим общи приказки. Дяволът е в детайлите! И аз до миналата седмица си мислех, че Дания е прекрасно място за живот и развитие, но се оказа, че когато вникнах в детайлите това съвсем не е така.
С такъв модел на управление аз няма да се чувствам свободна! А ти?
Господин И каза
Албена, искам преди да ме обвиниш с комунизъм, ДСизъм и какво ли не да уточня нещо – НЯМА НИЩО ОБЩО между българските и датските социалисти – НИЩО. Повярвай ми – член съм на БСП, участвал съм в много мероприятия на международното социалистическо движение, наблюдавал съм нещата отвътре и нищо не може да ме убеди в обратното. И разликата не е в полза на БСП…
Ако ти искаш по някакъв начин да реализираш неприязънта си към БСП чрез отношението си към датския социален модел – няма лошо – това е твой избор и не възнамерявам да го оспорвам. (Идеята, че някакви лоши социалисти са дошли и са наложили модела си на датчаните е дълбоко сгрешена обаче – сравни каква политика водят консервативните датски правителства например и дали с него променят същината на този дълбокосоциален модел!)
А колкото до ИЧР. Недей да спориш след като дори не знаеш какво мери той. ИЧР се изготвя от Агенцията за развитие към ООН и е може би най-влиятелният подобен индекс. Той следи само три неща – икономическото положение, което се следи на база БВП при паритет на покупателната способност; нивото на образование, което се следи чрез процента на грамотност; и здравето на населението, което се следи чрез средната продължителност на живота. Както виждаш нито един от тези фактори не е субективен, така че ИЧР (за индекс!) е доста достоверен.
Скандинавските държави винаги заемат първите места в този индекс откакто той се води.
Само да завърша, искам да кажа още нещо. Разбирам, че предвид българския опит (и със социализма и с публичната власт в момента) трудно може да се разбере как подобна система е работеща и как хората си я харесват. Но трябва да се взима предвид, че различните общества имат различен опит и история и следствие на тях формират различен характер и манталитет. Скандинавските общества са белязани от тежките климатични условия, в които са се развивали. Поради тях се е налагало винаги много хора да работят по една цел заедно (викингските племена например са живеели заедно под един покрив, барабар с краля на племето и животните) – това е формирало много развито чувство на солидарност между индивидите в общността и съответно недоверие към външните единици.
Може би някъде оттук трябва да започнеш, ако искаш да разбереш причината за засилването популярността на крайно-десните движения в тази част на света, а не от социалдемокрацията и социалната държава.
Albena каза
„Но трябва да се взима предвид, че различните общества имат различен опит и история и следствие на тях формират различен характер и манталитет. Скандинавските общества са белязани от тежките климатични условия, в които са се развивали. Поради тях се е налагало винаги много хора да работят по една цел заедно“
Разбирам! Сега наистина ми стана ясно, че социализма може да съществува единствено в общества, където хората доброволно (дали поради традиции, история или други причини) са готови да се жертват в името на другите. Но моето мнение е, че едно общество може да развива прекрасно и без да са необходими жерви. Защото иначе преставаме да бъдем хора и се превръщаме в някакъв вид канибали.
И вече съвсем категорично си мисля, че социализмът не е за България и за българите. Ние сме далеч от тези общностни взаимодействия. В България живеят индивидуалисти, което е най-добрата предпоставка за бърз икономически растеж! Стига да се даде свобода на този индивидуализъм да се развива в правилната посока. А това чрез 90% данъци няма как да се случи.
todorppavlov каза
А ти защо си мислиш, че българинът плаща малко данъци? Към всички известни ти данъци (плосък, здравни и социални осигуровки и т.н.) прибави и ДДС и всички видове акцизи, които се явяват косвен данък и сметката ще покаже повече от 50%. А съм убеден, че тази датчанка е включила тези косвени данъци. Знам го защото и аз съм имал подобен случай.
Господин И каза
http://www.thelocal.se/blog/20090423/436/
Мисля, че намерих идеалния отговор на спора ни.
Albena каза
@ Тодор – прав си! Тук също плащаме доста данъци… Може би и затова не се развиваме така, както бихме могли. Но какво може да се очаква с комунисти във властта през последните 8 години? Разкажи за твоя случай, ще ми е интересно да прочета.
@ Господин И – за съжаление компютъра в работата ми е скапан и не мога да гледам клипчетата. Но като отида в къщо непременно ще го направя и ще коментирам
Albena каза
Клипчетата не казват нищо – гледах ги вече в твоя блог. Представлявт констатации, които ние вече знаем. Шведите привидно се чувстват добре по този начин. „Държавата“ им била осигурявала „безплатно“ образование и здравеопазване.
Първо – държавата не им осигурява нищо! Държавата ограбва по-работещите, за да даде на по-мързеливите. Тоест по-работещите осигуряват образование и здравеопазване на по-мързеливите.
Второ – няма безплатен обяд! Всичко е платено! От кой? От по-работещите.
Има хора, които знаят и работят повече, за да плащат за тези, които не са се образовали достатъчно и са по-мързеливи. Затова като питаха онази жена, която работеше във фабриката тя каза, че се чувства добре – как няма да се чувстваш добре след като има хора, които ти плащат всичко. Просто няма от какво да се оплачеш, то пък ако го направиш би било абсолютна наглост!
Лъчезар Пламенов Томов каза
Социалният модел работи, само ако всички в него доброволно го подържат, тъй като е кооперативен, докато не-кооперативният модел (да живее математическата теория на игрите!) не зависи от консенсуса, но се явява асоциален. Двете крайности са субоптимални в математиката и неефективни в живота. Дания, Швеция, Финландия успяват, защото имат сплотени общности от много векове и защото там е било демократичено установено това квази-равновесие. Това равновесие дори с този силен морал, който имат северняците си остава неустойчиво (мотивацията на работещите се подрива много по – бавно, но процесът е неспираем), което предполага цикли либерализация – социализация там.Ще видим следващите 100 години какво ще покажат
Относно Айн Ранд и обективната действителност – аз не мога да бъда наречен обективист, тъй като не цялата действителност е обективна, поради фундаменталните ограничения на логиката. Все пак голяма част от действителността може да се верифицира чрез възприятията, но тази абсолютна база на действителността е научно потвърден мит.
Albena каза
Лъчезар, ти си право в десетката! Ето, точно това искам да кажа. Но и с много усилия нямаше да мога да докарам такова обяснение, така че – благодаря!
Аз мисля, че още в следващите 20 години ще станат ясни нещата там. Светът днес се развива толкова динамично, че 20 години сега не са като 20 години миналия век! Така че 100 години според мен са много, много време.
Да, прав си относно обективизма. Не мисля, че има истински обективисти, заради причините, които ти вече каза. Но усилията в тази посока си заслужават!
И пак благодаря за страхотния коментар!
случаен минувач каза
Хората по природа не са еднакви и равни. Защо трябва да ги правят такива, след като не са? Защо държавата ще подкрепя останалият без работа поради некадърност, а работещите и можещите чрез техните данъци ще плащат за този накадърник? Защо държавата ще решава вместо мен за какво ще харчи моите собствени пари? За какво предприемачество може да се мисли в страна, в която прибират 90% от печалбата? Да, вероятно има такова, но темповете на такова предприемачество са светлинни години назад от темповете, с което би могло да се развива, ако му беше дадена свобода. От там започва и забавяне на цялостното развитие на икономиката, понижаване на стандартите на живот и… невежите си мислят, че за това са им виновни арабите, негрите и целият Европейски съюз.
==============================================
Определено с горния цитат не мога да се съглася……затова ще те попитам…… кое е правилно , кой определя правилноста на даден акт, коя истина е по-истинската…..в този ред на мисли и следвайки твойте съждения стигам до заключението, че всички неизлечимо болни(хора с увреждания) трябва да се премахват физически, а защо да не премахнем и циганската общонст и пенсионерите и така всички които ще са в тежест на твоя потенциал..ще забавят твоето развитие…ще харчат твоите пари
Господин И каза
Случаен минувач, много добре си изтъкнал слабостите (или направо казано безумията) на неолиберализма.
Албена, не разбирам от каква позиция осъждаш една утопична идея като социализма предвид факта, че поддържаш друга по-утопична и много по-неработеща идея като обективизма на Айн Ранд.
Лъчезар Пламенов Томов каза
Всички утопични идеи са малко или много предпоставено мислене, но либерализмът увеличава личната свобода, докато социализмът я намалява. Това причината, първото да е малко по – предпочитано. Не забравяй и колко се компрометира социалистическата идея с Марксизмо-Ленинизма, който се оказа идеология на Злото. Оруел се е опитал да го обясни в 1984 именно защото е социалист
Господин И каза
Лъчезар, не забравяй и историческата перспектива. В Гърция, Испания и другите общества, които са преживели десни авторитарни диктатури има залитане по левия утопизъм (разбирай – силни комунистически или анархо-комунистически движения).
Тук обаче говорим за един реален модел – скандинавският – който работи и ще продължава да работи изключително успешно.
Лъчезар Пламенов Томов каза
Въпросът е дали той е приложим за едно консервативно по природа (допреди 1944г) общество като нашето?
M. каза
По отношение на Айн Ранд – лично аз не намирам нищо ценно и оригинално в обективизма нито като философия, нито като икономически и политически решения.
ЛЪЧЕЗАР:“…но либерализмът увеличава личната свобода, докато социализмът я намалява.“
Това не е вярно. Ако гледаме на една политическа система чисто икономически, то можем да я характеризираме като лява или дясна. Що се отнася до социалното й измерение обаче, то за него е необходима нова (перпендикулярна) скала с диапазон от крайно авторитарна до крайно либертарианска. Така пример за авторитарна политическа система е фашизмът, като противоположна на него стои анархизмът, като той може да бъде както ляв, така и десен (тук добър пример според мен е точно Айн Ранд). Левите схващания не подкрепят задължително икономика, тотално управлявана от държавата, но със сигурност залагат в по-голяма степен на личните свободи на човека. А от обратната страна на комунизма (икономика, управлявана изцяло от държавата) стои точно…неолиберализмът, който споделя Албена. т.е. отново е крайност, но с обратния знак. И тези нейни думи ме притесняват: „Държавата ограбва по-работещите, за да даде на по-мързеливите. Тоест по-работещите осигуряват образование и здравеопазване на по-мързеливите…Има хора, които знаят и работят повече, за да плащат за тези, които не са се образовали достатъчно и са по-мързеливи.“
Трябва да се отдиференцират понятията мързелив, образован, некадърен. За мързела могат да се предприемат различни (финансови) мерки. В една нормална държава не е нужно да си висшист, за да работиш и живееш спокойно. „Необразован“ не е синоним на некадърен. За „некадърността“ – ами ако например собственото Ви дете е това, на което не му върви ученето, не е сред „елита“ и честичко остава без работа. Това означава ли, че е мързеливо и че няма да има подходяща позиция за него? Означава ли, че не трябва да получава социални помощи, когато остане без работа?
Какъв е подходящият път за България? Според мен трябва да поспрем с увлечението си по свободния пазар, а да помислим за социалните свободи на българите, така както ни учи европейското наследство.
АЛБЕНА: „В България живеят индивидуалисти, което е най-добрата предпоставка за бърз икономически растеж!“
Индивидуализмът НЕ Е най-добрата предпоставка за бърз икономически растеж, ако е базиран на чист национален инат, както е в нашия случай. Това и някои други национални характеристики ни пречат да работим добре в екип като в Япония и в скандинавските държави. Но това се научава…с времето.
Къде сме ние? Струва ми се, че като цяло българинът е безметежен, спокоен, разсъдлив и некраен човек. Не е толкова компетитивен и не е особено предприемчив, особено ако осъзнава, че борбата с бюрокрацията и корупцията е обречена на провал. Това само по себе си изключва американския модел. От друга страна българинът държи много на личните си свободи и традиционно желае добро образование за децата си. Ето защо като цяло го възприемам като ляво-центристки либертарианец по убеждение.
Първо и основно трябва да се преборим с корупцията, след това държавата да инвестира много в образованието, здравеопазването, науката, инфраструктурата. Изоставените деца (като такива НЕ БИВА да има), инвалидите и пенсионерите трябва да имат достоен живот, защото нека да не забравяме, че хората не са вечно млади, а и понякога се случва да не са здрави и трудоспособни в някой етап от живота си. Антикорупционните мерки ще подобрят развитието и на други частни сфери и свободния пазар и това ще доведе до икономически растеж, нова култура на работа и т.н.
Налагането на laissez-faire икономика в момента в България според мен е нереално. Въобще не сме на това икономическо ниво, за да мислим, че тези схващания имат реално приложение в България на този етап. Ето защо не трябва пренебрежително да наричаме „невежи“ хората, които ОБЕКТИВНО са от по-напреднали общества, а да се поучим от опита на страни като Щвеция, Дания, Холандия и др. и да се опитаме да адаптираме полезните практики в нашата страна.