Времето е мое

Обещах ви продължение. Започвам годината така.

През ноември 2010 г. започна адът. От последната ми публикация до днес помъдрях малко и като резултат станах по-тъжна, по-гадна, по-силна и съм все такъв “отвратителен инат”. Това беше адска зима, с адска болест – казват, че е нелечма, но аз вярвам и имам надежда. Тъничката светлинка в края на кочината, през която минавам, се оказва най-мощната сила, чрез която успявам да продължа.

Верно е, че злото не идва самО. И е верно това, че всичко е за добро. Проблемите ми с оная сган ми се видяха дребни проблемчета пред лицето на смъртта. Благодаря на Господ за силите, които ми даде и с които успявам да се задържа на повърхността на разумното и нормалното поведение. Най-трудното е човек да остане такъв, докато минава през ада. Вярвам, че това е изпитание, което успявам да премина и с което доказвам на себе си, че и най-черните дни не могат да обърнат силното ми чувство за справедливост, за морално поведение, за човешко достойнство и чест.

И тъй като никаква енергия в природата и във вселената не може да бъде загубена, за всяка трудна крачка напред и за всеки черен ден, който преминавам достойно, Господ ми се отблагодарява. Със сила. След такива житейски удари, които понесох, се чувствам толкова силна, че днес мога да обърна света. Днес съм силна и затова съм свободна. Днес имам очите и разумът да намеря решение на всеки проблем и нищо на този свят не е в състояние да ме спре да бъда такава, каквато съм. Когато вярвам, че съм права ще бъда като булдог увиснал на врата на тъпоумните телешки създания, ще бъда като твърдоглав овен, който събаря бетонни стени и ще бъда капката вода, която пробива скалата. Търпението ми е безгранично и времето е мое. Аз ще бъда победителят в моя живот.

Това е моето послание за вас, звезди-джуджета, днес ви има – утре ви няма. А аз ще си стоя на мястото.

Очаквайте интересни публикации през тази година