Моите шест причини да имам щастлив ден

В крайна сметка, след прилично подмотване от моя страна, поемам щафетата от Вили и Валя, за да кажа кои са моите най-щастливи моменти от ежедневието ми. Ще карам по хронология на деня, защото ми е много трудно да степенувам тези важни за мен неща – всичките са ми номер 1.

1. Сутрешното кафе.

Обожавам да стана сутрин рано, преди да е изпъплило домочадието от леглата, да си направя пълна чаша с хубаво кафе, да се насладя на свежия въздух и да си пийвам кротичко кафенцето. Това е момента, в който преглеждам „печата“ в Интернет, зяпам сутрешни блокове и правя планове за деня. И този момент е единствения през моя ден, в който мога да съм сама със себе си и мислите си.

2. Добре свършената работа

Нищо не може да замени усещането за добре свършена работа. Изпитвам физическо удоволствие, когато нещата в службата вървят, когато съм взела добри решения и когато съм сложила точка в някаква фаза от работата ми. Това ми носи щастие, удовлетворение и самочувствие, и настроението ми след такъв работен ден не може да бъде помрачено от нищо.

3. Времето прекарано с „гъбите“

След уморителен работен ден взимам двете ми чародейки от детската/бабите и няма по-хубаво усещане от прегръдката с тях. Започват да ми разказват една през друга какво са правили, да ми показват какво са нарисували и какви са ги вършили през деня. След това вечер се разхождаме нанякъде и душата ми се пълни, когато наблюдавам детските им игри и взаимоотношенията с другите им приятелчета. Обичам да бъда с тях и да играем заедно. Обичам да им гледам реакциите и физиономиите, когато им разказвам всякакви интересни случки от живота. Техните детски въпроси и разсъждения могат да ме разсмеят така, както нищо друго. Обичам моментите, в които осъзнавам колко много са порастнали, когато забелязвам разни нови умения или нови думи и изрази, които използват (понякога не съвсем уместно) Обичам ги и смесицата от емоционално изтощение и почивка, докато съм с тях ме прави много щастлива.

4. Домът и семейството

Това са малките моменти, в които се чувам с майка ми, баща ми или сестра ми, за да ги попитам как са, да обсъдим какво ще правим събота и неделя и евентуално да планираме някакво гости. Това е моята незаменима емоционална връзка с моето голямо семейство. Обичам да съм у дома, с мъжа ми и децата, обичам да съм при родителите ми и да се съберем цялата голяма тайфа от моите две, двамата ми племенници, сестра ми, зет ми, мъжа ми, майка ми и баща ми. Тогава си спретваме хубаво угощение, децата разхвърлят къщата до неузнаваемост, а ние бистрим политиката. Накрая се тръгваме в продължение на 1 час, докато се нацелуваме и докато намачкаме децата подобаващо, с уговорката следващия път да се поразвдижим малко…

5. Книгите и спорта

Старата любов ръжда не хваща. Обожавам да чета книги и обожавам да спортувам. За мое огромно съжаление нямам достатъчно време нито за едното нито за другото. Напоследък една най-обикновена книга от 300-400 страници я чета за 2 месеца – срам и позор! За спорта направо не ми се говори – мразя се, че не полагам достатъчно усилия (време и нерви за планиране), за да спортувам. Оправдавам се с липсата на време, но причината е мързел от най-чист вид . Обичам да плувам, да карам колело или просто да катеря някой баир в планината. Това е нещо, което ме прави много щастлива!

6. Губивремето

Ей така, както си пиша последния доклад за някоя институция, която ми дава пари, за да работя, много обичам да изключвам. Изключвам се от доклада и се включвам… къде? В интернетЯ, разбира се. Във Фейсбук или пък в блога. Или пък в някои от другите блогове или новинарските сайтове. Или пък ровя нещо в Гугъл, което последно ми е станало интересно. Обичам да комуникирам с интернет приятелите ми, с които споделяме общи ценности и виждания. Обичам да обогатявам общата си култура по този начин. После изключването от интернетЯ и включването обратно в доклада е доста по-тегава история…

Днес нещо не съм много творческа, както и в последните дни. Пиша доклад, пиша и проект. Мисля и по една стратегия и вкарвам една досадна информация в един сайт. Много неща на клона, които усъвършенстват административния ми език, но затъпяват онзи хубавия език, с който трябва да се пише по блогове.

Щафетата е предадена на Лъчезар, Митко, Ивката и Тодор.

Учители

Животът е низ от познания, които човек придобива през целия си път. Като се започне от базовите познания за добро и лошо и се стигне до разширяването на тези познания до безкрайните висоти на човешкия разум. Има обаче ограничения, които произтичат от човешкия характер, зададен още от раждането му. Този характер има своите силни и слаби страни и пътят, който човек върви, е от ключово значение за изграждането му като личност. За малките деца, тийнейджърите и младите хора е изключително важно каква е средата им и на какво ги учат хората, около тях. Детството и младостта са единствените възможни периоди от живота, когато човек може да „подсили” своите силни страни и да намали въздействието на слабите страни. Това е период на програмиране на съзнанието и от там нататък каквото и да пълниш вътре като информация, тя се асимилира само според предварително програмирания алгоритъм на осъзнаването й. За това искам да пиша сега – за хората, които са ми помогнали да стана човек и които са ми оказвали неуморна и безрезервна подкрепа по пътя на моето развитие. Това са хората, които са моите „програмисти”, от които съм научила много и за които винаги ще мисля с обич и огромна благодарност.

Майка ми и баща ми

Изключително консервативни личности. Майка ми е човек на строгото възпитание и контрола. Тя ме научи да бъда чиста, подредена и възпитана. Но освен тези базови неща, тя ме научи да ценя семейството като институция. Като един истински пазач на семейните ценности и традиции тя ги предава и на мен, като ме научи как да поддържам семейния уют, как да опазвам и да зачитам традициите, как да бъда щастлива сред близките си, как да се грижа за тях. Тя ме научи да бъда истинска майка на децата си и да бъда добра съпруга и достойна жена.

Баща ми е вечният оптимист. Той успя да ми предаде ентусиазма и радостта от постигането на успехи. Баща ми ме научи да си поставям цели и неуморно да ги преследвам, като същевременно да изпитвам удоволствие от пътя, който вървя. Баща ми ме научи да се радвам на живота, но да не се примирявам със статуквото и винаги да търся – по-доброто, по-ценното, по-истинското, по-рационалното. Той ме научи на пестеливост и оптимизъм.

В чисто прагматичен аспект, без моите родители нямаше да мога да вникна в математиката и да я разбера като истинската чиста и точна наука за живота – наука, от която тръгва всичко останало. Родителите ми ме научиха да бъда прагматична, рационална и точна.

Маестро Христо Недялков

Ярка личност, за която всички изписани думи са малко. За мен той остана като трети родител в най-трудните години от живота ми. 13 години на духовно просветление, в които бях певица в Детския радиохор, а Маестро Недялков бе (и все още е) ръководител на хора. Между петата и осемнадесетата ми година бях подвластна на един друг, паралелен свят, свят на музиката, възпитанието, труда, усилията и възнаграждението от тях. Това бяха години, в които аз бях специална, бях различна от тълпите около мен и бях част от един елит – елита на най-талантливите и музикални деца в София по това време. Маестро Недялков ми даде умението да се трудя неуморно, усилено, качествено, изпипано до последен детайл и след това, най-важното умение – да се насладя на постигнатото с цялата си същност; да се чувствам истински щастлива от труда си, да мога да се наслаждавам на резултата от собствените си усилия по най-красивия начин – като подаря тази красота на публиката. Никога няма да избледнее в съзнанието ми удовлетворението от добре свършената работа по време на концертите, публиката станала на крака заради нас, безкрайните бисове, срещите с изключителните меценати на музиката, приятелствата със съмишленици от цял свят от Япония до САЩ и Мексико. Неповторим етап от живота ми!

В чисто прагматичен аспект Маестрото ме научи на дисциплина. Научи ме да работя в колектив, да се съобразявам с останалите около мен. Той ме научи как да ценя себе си, да се уважавам и да се боря.

Таня Шумкова

В годините, когато търсех път извън семейството си, се появи тази жена и тя беше като слънце, което грееше в душата ми. Тя беше мой шеф, но беше и приятел и съмишленик. С нея сме делили и добро и лошо, с нея сме се борили с големи чудовища бълващи огън и след това кротко сме си пили биричката доволни от взетите решения. Таня е човек, който ми имаше безрезервно доверие, даваше ми най-голяма подкрепа за всички мои решения. Тя е човек с изключително силен характер, която сила съзнателно или не, предаваше на всички около себе си. Когато бях с нея се чувствах като великан, готов да превземе и най-непревземаемите висоти. Никога няма да мога да й се отблагодаря за това, което ми е дала. Тя ме научи на взаимоотношения с най-различни хора, тя ме научи на толерантност, на въздържаност и търпение и от нея черпех най-голямата мъдрост за живота. Когато бях с нея, тогава са били едни от най-щастливите мигове в живота ми!

В чисто прагматичен аспект, доверието на Таня в мен, ме направи смела и ми даде сили да продължа професионалното си развитие. Благодарение на нея сега съм това, което съм.

Не знам дали някога, някъде и по някакъв начин ще мога да се отплатя на всички тези хора. Те заслужават най-голямата награда, която бих могла да им направя. Но сега, освен най-дълбока благодарност не знам какво друго бих могла да им дам. Пожелавам им здраве и дълъг живот, пожелавам на още хора да имат възможността да взаимодействат с тях, защото това, което те дават е доброто на тази земя. Такива хора градят развитието и те са малките стъпки в пътя ни напред.

Благодаря ви майко и татко!

Благодаря ви Маестро „Фуристу Недярков сенсей ноотта дес”!

Благодаря ти Танче-Тиганче!

Благодаря ви, че ви има!

Laudate Dominum, Wolfgang Amadeus Mozart

- Bulgarian National Radio Children Choir

Laudate Dominum (Psalm 116)

Laudate Dominum omnes gentes
laudate eum, omnes populi
Quoniam confirmata est super nos misericordia ejus,
et veritas Domini manet in aeternum.

Gloria Patri, et Filio et Spiritui Sancto.
Secut erat in principio, et nunc, et simper,
et in saecula saeculorum. Amen

Translation:

O praise the Lord, all ye nations;
Praise him, all ye peoples
For his loving kindness has been bestowed upon us,
and the truth of the Lord endures for ever.

Glory be to the Father, and to the son, and to the Holy Spirit.
As it was in the beginning, is now, and ever shall be,
world without end. Amen.

Overdose

Хапвам си някаква глупава белгийска круша и си „оувърдоузвъм“ с AC/DC. Душичката ми страда, че няма да мога да отида на концерта им….

И сегa пенеже съм си самичка в тъпия хотел, заредила съм дискографията на ДиСи в I-pod-а ми, поздравявам всички ви с ей това велико парче на най-великата рок група.

Обичайно за сезона :)

То вече да се чудиш да се смееш ли, или да плачеш.

 

Песента на деня на радио Z-Rock

Моя много, много любима песен. Поздрав най-вече за правителството, серГЕЙците, гоцетата, маджетата и сие.

Отделно от тях поздрав за всички обичащи мира!

И поздрав за всички обичащи Гънс!

 

Приспивно*

Приспивен ден е днес. Протестите се окепазиха. Некви хора искат некви промени в некви закони. Капка вода в морето от глупости, които се извършват в държавицата ни. Правителството трябва да си подаде оставката вкупом и незабавно, и това е единственото нещо, за което протестирах на 14 януари – „оставка“. Още тогава ми стана ясно, че това няма да се случи. Нещата се компрометираха, различните организатори клекнаха.

Днес гледам го избиха на гьобеци, което е върха на сладоледа и тотална победа на комунистите над изпростелия ни народец.

 

Протест на 14 януари 2009 година!!!

Аз ще отида, а вие?

Омръзна ми наглите, безумни комунисти да се гаврят с хората в България! Омръзна ми да се чувствам несигурна за утрешния ден! Искам бъдеще за децата ми! Искам сигурност за страната ни! Не искам да се срамувам от действията на правителството и не искам да виждам съжаление и омерзение в очите на чужденците, когато чуят за България.

Но как няма да бъде така, след като тук останаха само крадци, пияници, чалгари и комунисти?

 

Аз ще отида на 14-ти пред Народното събрание, за да изразя своя протест към недалновидната политика на правителството ни! Елате и вие, нека им покажем, че не искаме отново да стигаме дъното!

Готови сме за промяна! Changes!

И както Ту Пак пее в своята песен „Changes“ „We ain’t ready, to see a black President“, така сега става ясно, че светът се променя. Политиките, хората, начините на живеене, начините на хранене, начините по които се отнасяме един към друг се променят. Дано, наистина, дано настъпи така мечтаната нова ера – ерата на Водолея.

 

Ъп Стеърс с изглед към Витошка. Уау!

Това Ъп Стеърс е в същност един по-дълъг балкон, на 2-ри етаж на една кооперация на бул. Витошка, пригоден за заведение тип „Бар енд динър“. Динъра ми се чини, че не е съвсем динър, като се има предвид типа заведение и най-вече местоположението му. По-скоро е тип бар, където жените пият минерална вода (`щото са на диета) или най-много половин пръст шарен коктейл с огромно ФИ на ръба чашата, от което има сериозен риск да си улеш деколтето. Те и затова не пият, а по-скоро си го държат на масата пред тях… Заведението е известно, че преди време там гътнаха една мутра, баш под балкона. Това беше за доизясняване на мястото. На сайта си го рекламират като фешън заведение – хохохохо…

Мъъъ..аз не разбирам

„С`я тука нещо не ми е ясно – защо бюджета е по-голям? Защо си писала, че очакваш 50 посещения? Ти от къде знаеш колко посещения ще имаш? Ами ако са повече от 50? Ами ако са 500? Ами ако са 10? Ами ако нямаме нищо?” – пита чиновника, чиято работа е да знае тези неща, но понеже не гаварит па инглиш, а гаварит самое па българский и па руский, му е трудно да разбере какво пише аджеба в този проект, защо точно така е направен и.. абе к`ъв му е смисъла… Да не говорим, че точно тоз` чиновник и разни други, дето се мотаят там трябва сами да си напишат проекта. Ама нали аз съм добрата самарянка, реших да им помогна, та ми излезна през носа. Ще му се незнае и Европейската Комисия `дето иска да ги пишем тези неща. И защо пък да са задължителни? Ние не разбираме английски, не сме от тук и сме за малко… почти сме като паднали от Марс.