Вчера паднах от Марс

Знаех си, че така ще стане.

4 дни бях в Стокхолм. Там е друг свят, съвършено различна цивилизация. Сякаш е на друга планета, където живеят други видове хуманоиди – по-развити, да не помислите, че говоря за нещо друго. Знаех си, че когато се върна няма да се чувствам много добре – имам ужасно много работа, в къщи ще е чудесна разхърляна и мръсна обстановка, децата по правило се разболяха точно когато ме нямаше.

Но за Стокхолм ще разказвам в отделна публикация със снимки.

Изненадата дойде още в самолета за Виена. Имаше бордно списание, в което имаше реклама, която звучеше така „Eastern Europe has roads in a bad condition. It is better to fly… with Austrian Arrows…“ и снимка на ръждясала табела с името на някакво БГ село. Първоначално се възмутих как може тези тъпаци да си позволяват да пишат така – та това е тотална антиреклама на Източна Европа! В последствие си дадох сметка, че са напълно прави.

Никой не трябва да пътува до БГ, Източна Европа и разни други съмнителни дестинации в нашата посока. Когато отидохме на изхода за София нямахме никакъв начин да объркаме полета – посрещнха ни тумба от 4-5 цигани, от които една проститутка, един травестит, една дебела и мазна циганка и двама мъже. Молех се да не са ги настанили до мен… слава Богу не бяха. Докато чакахме да излети самолета всички пътници разбраха, че една от циганките я болял зъб, че стюардесата може да й помогне само с асприн и че цялата тумба много се притеснява да подпише декларация, че си поемат отговорността да приемат лекарство, нищо че е само аспирин, без лекарско предписание. ВСИЧКИ го чухме и разбрахме. Бяхме ПРИНУДЕНИ да го разберем. Целият свят се завъртя около болния зъб на циганката. Някак си след онова общество в Швеция, тумбата с циганите ме върна много бързичко в настоящето.

После беше смрадливото такси и шофьора, който открито недоволстваше, че живея толкова близо. Чакал бил 1 час и за какво? А? После гнусните пътища и мърлявия пейзаж. После калта около блока. После разбитата входна врата. После дрехите и играчките по пода у дома. После болните ми деца. После огромната работа, която не върви. После страхотната грипна истерия, негативизма по медиите и хората, които се разхождат с маски.

Боже, колко е трудно да се адаптирам. Все едно падам от Марс… наистина се връщам от друг свят. Знаех си, че ще се адаптирам трудно, но ми е по-трудно отколкото предполагах. По същия начин се чувствах, когато се върнах от Чехия. Тогава не очаквах тази страна да е толкова развита ВЪПРЕКИ комунизма, през който са минали. Тогава си казах, че всичко е в ръцете ни, стига да имаме мозъци в главите си и воля за действие. Но нямаме. Имаме си само лоши пътища, простащина и много цигани.

Орхан Памук: писателят, който стига до душата.

„Името ми е Червен“ и „Музей на невинността“ са двете книги, които прочетох от Орхан Памук. Ще продължа и с другите, но първо чакам да ми отлежат тези.

„Името ми е Червен“ е книга, която сравнявам с паяжина. Фина преплетена история, в която има интрига, изящество, духовност, човещина и толкова много други неща. Това е толкова многопластово поставяне на взаимоотношения и образи, че след като човек прочете книгата непрекъснато открива нови пластове, които съвпадат по най-логичния начин с предишните.

Всъщност и двете книги са искрени. В тях няма никакъв фалш, никаква следа от нещо невероятно. Това са книги за хората, за всички нас.

„Музей на невинността“ е гениална идея на Орхан Памук. Все още има загадки, които аз лично бих искала да узная – като например дали историята в тази книга не е художествено описание на нещо изживяно от самия автор. Но съчетанието между книга и място, което съществува и го има, е толкова уникално, че те пренася не само във времето, но и в пространството. Да, това е книга за времето и пространството. Това е книга за връзката между духовното и физическото съществуване. Това е книга за естеството на човека, за обществото. Това е книга за истинската любов, за надменността, за срама, за предразсъдъците и накрая, но всъщност на първо място, това е книга за гордостта и щастието. Когато си преминал през целият живот описан вътре, тогава чувстваш, че няма от какво да те е страх и няма от какво да те е срам.

Сега като пиша тези редове ми се струват плоски като бюрото, върху което стои компютъра ми. Но нали се научих, че няма от какво да ме е срам, поисках да споделя плоско описаните от мен, но дълбоко въздействащи елементи от книгите на Орхан Памук. Непременно ги прочетете… но след тях ще ви трябва известно време преди да подхванете друга книга.

Има незаменими хора!

Поводът за тази публикация е кончината на Александър Божков. За мен той беше човекът, който в последните години редовно следях като изяви и публикации, а в предишни години съм работила с него по едно малко проектче в Разлог. Когато се запознах с него преди години, тогава се появиха моите дълбоки съмнения относно 10-те процента и относно всички твърдения за неговата корумпирана същност. След това за известно работата ми не предполагаше контакти с хора като него, до преди 2 години. Тогава животът ми се превърна в страшен кошмар – в буквален и преносен смисъл. Защото върху мен започнаха да се въртят хора от едни небезизвестни кръгове, а аз се чувствах като самотен бегач на дълги разстояния. Бях в ситуация, в която трябваше да разрешавам неразрешими задачи и моите морални ценности бяха сериозно разклатени. В този момент преоткрих хора, като Александър Божков, които споделяха моите ценности и виждания, и чрез които  отново да стъпих на здрава основа.

Обратно на комунистическите твърдения, че нямало незаменими хора, аз съм на точно противоположното мнение. Има незаменими хора! Има хора, без които в пространството остават дупки, които никой и нищо не може да запълни. И единствената ни надежда е някой ден да се появи друг човек, който да бъде поне на нивото на тези, които вече ги няма.

Кончината на Александър Божков е още едно доказателство за страшното чудовище наречено комунизъм. Защото към него се изсипа цялата помия, която комунистите могат да произведат. Не знам дали е крадял или не, не съм му светила докато е работил, но е факт, че съдът го оправда по всичките пет (ако не се лъжа за бройката) дела, които се водеха срещу него. И като се има предвид, че комунистите държаха цялата власт през това време, като се има предвид, че мощта на комунистическата пропаганда и клеветничество е наистина голяма, и въпреки това, въпреки цялата тази мощ насочена срещу него съдът не успя да намери доказателства за неговата вина – това за мен е едно сериозно обстоятелство, което показва, че той е бил чист. Но какво от това? Цялата тази помия унищожи човека. И комунистите все пак постигнаха една малка победа, което е най-тъжната част от тази история. Защото по този начин те унищожават най-интелигентната част от народа, те винаги са го правели – в началото чрез физическо унищожение, после чрез скришно и подмолно психическо унищожение. После се опитват да унищожат здравият разум на останалата част от народа като рисуват несъществуващи картини и успяват да им внушат, че те са истина. Честно казано завиждам на комунистите за тези техни умения. Но това е нещо, което те са развивали и усъвършенствали много добре през последните десетилетия…

За съжаление още има хора, които вярват в несъществуващите картини – вярват в „мистър 10%“, вярват, че Костов е виновен, вярват, че всички са маскари и вярват, че единственият път, по който трябва да вървят е този по посока на течението. Тези хора отказват да използват разума си, а като не използваш разума си просто преставаш да бъдеш човек – точно това, което комунистите желяат от теб.

Днес ми е тъжен ден заради тези мои размисли. Изключително ми е тъжно, заради смъртта на един от най-ярките и най-позитивните личности от зората на демокрацията до сега. Боже, прости му греховете и нека почива в мир, а на нас, Боже, не давай разум – защото ние сме разхитители на собствените си ценности, ние отказваме да мислим, ние отказваме да желаем, да се борим, да търсим истината, да се усъвършенстваме и най-вече – да бъдем човеци! Амин!

Герой

Тома – Герой

Дойде да кажеш, че аз съм някой,
излез от ролята си на герой.
Познаваме се с теб отдавна,
но света е станал твой.

Каза ми добре дошъл в рая ми,
как така ме караш да вярвам
в измислените истини,
в твоч малък рай.

И къде? Защо?
трябва ли пак да повтарям всичко?
Кой за теб съм бил преди?
Това е рай, добре дошъл в ада.
Начало, край, победа от засада.
Не си играй,
аз зная път към ада.
Това е рай!

Смени ли името си да докажеш,
че аз съм повече от тези тук,
а дали така се чъвстваш важен
или някои друг.

Може би отдавна си забравил
този път подаваш ми ръка.
Питаш ли ме от къде те помня,
как се казвам аз.

И къде? Защо?
Трябва ли пак да повтарям всичко?
Кой за теб съм бил преди?
Това е рай, добре дошъл в ада.
Начало, край, победа от засада.
Не си играй,
аз зная път към ада.
Това е край!

И край!
Трябва ли пак да повтарям всичко?
Край за теб съм бил преди.
Това е рай, добре дошъл в ада.
Начало, край, голяма изненада.
Не си играй,
аз зная пък към ада.
Това е рай!

Това е рай, добре дошъл в ада.
Начало, край, победа от засада.
Не си играй,
аз зная път към ада.
Това е рай!

Блог на Дмитриевич…

Серьожа Дмитриевич има блог. Не че е нещо ново, което научавам, но след зашеметяващия ефект, който имаше сайта на Костов върху мен, реших да проверя какви ги вършат другите кандидат-депутати.

И сега се порових в сайта на Дмитриевич. Има няколко клипчета на първа страница с генерализирани подзаглавия: За управлението, За политическото лидерство, Подкрепа за реалната икономика, За доходите и работните места, Най-важното сега, Как ще изглежда България утре. Клиповете представляват казионни отговори на въпроси предварително подготвени и зададени от комсомолци, в нагласено студио, в обкръжение от социалистически дебили… Същото като в комунизма – великия вожд приказва, а другите се усмихват дебилно, за да прикрият липсата си на разсъдък.

Така, за клиповете стана ясно. Има и блог…. сините привърженици е най-добре да не го отварят, защото има риск да си счупят компютъра. Това е блог пълен, фрашкан до козирката с черен ПР. Очевидно не пише Дмитриевич, а някой друг (колега от Нова Зора, вероятно), но е факт че е под името на Дмитриевич и на практика представлява официалните позиции на Серьожа по най-различни теми, като например: Борисов, Костов, Костов, Борисов, Борисов и Костов заедно, Костов и Борисов по отделно и така нататък, и така нататък, и така нататък… На всичкото отгоре пише, че това е блог на Министър Председателя?!? А не блогът на украинеца Серьожа Дмитриевич!

Има и миловидни снимки с ръкостискания с баби, дядовци и пъпчиви фенки с букетче в целофанче. О, разбира се има и Серьожа в болница, Серьожа с каска….
….Серьожа на кон….това последното е шегичка

Има и бутон За мен, където Дмитриевич е сътворил кратко описание на изнурителния си житейски път и е отговорил на няколко лексиконни въпроса като коя е любимата ти книга, коя е любимата ти песен, кой е любимия ти спорт….все едно сме в пети клас…. и все едно ако ме попитат мен ще мога да дам един единствен отговор… Но той е дал! По един отговор за всеки въпрос, както са ги учили истинските комсомолци. Любимата му песен, например е „Когато съм на шестдесет и четири“, „Бийтълс“….SO WHAT? Доста ограничен избор, но най-вече се чудя какво целят отговорите на тези въпроси…. Едва ли някога ще разбера….

След това има тъпи новини. Но най-интересното е мейл на Дмитриевич, от който той обещава да отговори на вички, които го питат разни работи. Има и стена с коментари, която на пръв поглед изглежда много яко модерирана, тъй като всичките преливат от любов и нежност към Серьожа. Но аз понеже съм си аз, реших да се включа и да напиша първото нещо, което ми дойде в главата – черния ПР. Ето какво написах:
Г-н Станишев, няма нищо цивилизовано в последния ви видеоклип с брадвата и джъмбо-джета…. това е срамота! Това е черен ПР, който омаскарява не само Вас, не само Вашата партия, но и цялата политическа система. А без политическа система няма демокрация! Без доверието на българските граждани в политиката и политиците НЯМА демокрация! Тогава има подтисничество, колониализация и доганизация! И вие сте един от тези, които подкрепят подобни негативни въдействия върху хората! И затова вие сте престъпник спрямо България, българския нярод, спрямо всеки един беден пенсионер, който ви вярва. Вие сте изменник, г-н Станишев! Като си отивате, поне го направете достойно!

Ще видим дали ще го публикуват и ще видим дали някой някга ще отговори.

Писах го това, за да му пишете и вие нещо…. Питайте го! Питайте го така, както питате Костов в неговия сайт – да видим ПЪРВО дали ще отговори и ВТОРО какво ще е качеството на неговия отговор…

Сравнения могат да се правят безкрайно. Самите сравнения са безкрайни! И аз съм горда, че всички сравнения, които аз правя са изключително, без нито един пропуск, в полза на избора, който съм направила. А той е, че истинските държавници, истинските политики, най-образованите и компетентни експерти принадлежат на демократичната десница на България.

И затова аз заставам безрезервно зад нея – № 19!!!

Щастието да си невеж

Миналата седмица бях на едно обучение и попаднах за пореден път в интересна мултикултурна среда. В една от вечерите случайно седнах на една маса с една датчанка. Млада девойка, студентка по политически науки в някакъв университет в Дания.

Не знам как, но разговорът тръгна към обсъждане на политиките, политическите партии, политическите движения и т.н. Стигнахме и до данъците и се оказа, че в Дания хората плащат между 50 – 90% от собствените си изработени пари, за данъци! Тази „новина“ ме стъписа! В малкото кралство колкото повече пари печелиш, толкова повече от тях заделяш за държавата. Собственият баща на момичето за изминалата година е платил 75% данъци!!! Неспокойният ми дух реагира на секундата и казах на девойката, че за мен това е равностойно на поробване. Попитах я дали хората са щастливи и тя ми цитира последното проучване, което показвало, че датчаните са едни от най-щастливите граждани (пардон, поданици) на Европейския съюз. Каза ми, че всички били доволни, защото били равни. Защото имали безплатно образование и здравеопазване и защото ако си останел без работа нямало да живееш зле, ами държавата щяла да ти помогне. Същевременно обаче, тя много настоятелно ме разпитваше за националистическите партии в България – има ли ги, какви са и т.н. Оказва се, че в Кралство Дания в момента със страшна скорост се развива националистическа партия, която към момента според последните социологически проучвания набира подкрепа от около 20% от електората. Защо, потитах аз? Защото хората не били доволни от настоящата среда в страната, защото си искали старото статукво, защото не желаели чужденци (и по-специално араби и негри) да им нарушават стереотипите, защото искали да излязат от ЕС и защото… (не са щастливи, помислих си аз).

Какво се случва в Дания? В Дания управлява, очевадно социалистическа клика, която очевадно си няма и идея от опита на комунистическите режими и причините за техния тотален разгром. Разбира се, че поданиците сами са си ги избрали тези социалисти, което пък ни насочва към отказът на това общество да погледне отвъд собствените си граници и да приеме светът с неговата история и с неговата обективна действителност. Още едно доказателство за това, е уклонът на хората към днешния момент да гласуват за национал-социалисти. Това показва парадоскаслоното невежество на тези хора и извращението на техните ценности. Те не обвиняват собствената си система на управление, а обвиняват външни фактори, които впрочем идват не от друго, а от това, че светът се развива, светът се променя и светът се глобализира. Те отказват да приемат развитието и искат да се върнат в каменната ера. Не могат да проумеят, че за да живееш и да оцелееш в този свят трябва да се променяш и да се развиваш. Социализмът отдавна е доказал своята ирационалност и погрешност. Но може би поради факта, че Кралство Дания не е преживяло комунизма, те не разбират точно какво се случва с тях.

Хората по природа не са еднакви и равни. Защо трябва да ги правят такива, след като не са? Защо държавата ще подкрепя останалият без работа поради некадърност, а работещите и можещите чрез техните данъци ще плащат за този накадърник? Защо държавата ще решава вместо мен за какво ще харчи моите собствени пари? За какво предприемачество може да се мисли в страна, в която прибират 90% от печалбата? Да, вероятно има такова, но темповете на такова предприемачество са светлинни години назад от темповете, с което би могло да се развива, ако му беше дадена свобода. От там започва и забавяне на цялостното развитие на икономиката, понижаване на стандартите на живот и… невежите си мислят, че за това са им виновни арабите, негрите и целият Европейски съюз.

Ще попитате, а защо тогава те са най-щастливите в ЕС? Първо си задайте въпроса защо индийците са най-щастливи в цял свят?

Глупостта е щастие!

Приспивно*

Приспивен ден е днес. Протестите се окепазиха. Некви хора искат некви промени в некви закони. Капка вода в морето от глупости, които се извършват в държавицата ни. Правителството трябва да си подаде оставката вкупом и незабавно, и това е единственото нещо, за което протестирах на 14 януари – „оставка“. Още тогава ми стана ясно, че това няма да се случи. Нещата се компрометираха, различните организатори клекнаха.

Днес гледам го избиха на гьобеци, което е върха на сладоледа и тотална победа на комунистите над изпростелия ни народец.

 

А Жоржи помните ли го?

В разгара на политическите протести вчера с мъжа ми си говорихме за политиците. Тези, които сега ги има, тези, които бяха и тези, които евентуално ще бъдат. И се сетихме за Жоржи – Жорж Ганчев. За политик не съм много сигурна, че ставаше, но този човек толкова ме забавляваше, че си заслужава да му отредя скромно място в скромният ми блог.

Петър Дънов казва…

Какво означава думата майка? Чрез тази майка Бог ти е дал някои неща, които други никой не може да ти ги даде. Чрез майката Бог дава на децата, на хората най-добрия ум. Чрез бащата Той дава на хората най-доброто сърце. Мъжът предава на синовете си и на дъщерите си най-доброто сърце. Жената предава на синовете си и на дъщерите си най-добрия ум. Когато някой иска малко ум, той трябва да отиде при майка си, тя ще му даде най-добрия ум. Затова именно е почитана майката. Ако детето почне да не вярва в майка си, неговият ум ще се обезвери, и постепенно ще почне да отслабва. Когато почвата отдолу отслабне и растенията отслабват. Ако почвата отдолу почне да се усилва и растенията се усилват. Ако твоята майка умствено се усилва и твоят ум ще се усили. Ако сърцето на твоя баща почне да се усилва и твоето сърце ще почне да се усилва. Затова е казано: Почитай баща си и майка си! Почитай майка си заради  добрия ум в нея. Почитай брата си и сестра си, които се раждат заедно с тебе, защото те ще допринесат нещо за усилване на твоята физическа сила. Това е домът от физическо гледище, а също така и от гледището на онези мистици от школата на възпитанието на дома. 

Беинса Дуно

Цитатът е взет от тук