Homo Sapiens?!?

Няма какво да се лъжем. Хомо сапиенс все повече се превръща в някакво друго хомо.  Според Уикипедия:

Човекът (Homo sapiens, „разумен човек“ на латински език) е вид от род човек (Homo). Съвременният човек е единственият жив представител на рода. Той е ходещ изправен примат, бозайник и принадлежи на семейство Човекоподобни (Hominidae), заедно с шимпанзетата, горилите и орангутаните. Има силно развит мозък, даващ му възможност за абстрактно разсъждение, говор и самоанализ. Днес обитава почти всички континенти, а популацията му през 2007 г. наброява над 6,6 милиарда. анализите показват, че съвременният човек се е появил в Африка преди около 200 000 години.

Както повечето примати, по природа човек е социално животно. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности. Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива – от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкото общество. Хората имат и силно развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения като изкуство, литература и музика.

Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около него, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката, философията, митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии.

Не знам дали при вас се получава, но при мен определено все повече изпъкват разликите между Хомо Сапиенс или човекът, който „се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около него, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления“ и другият Хомо, който условно ще кръстя Хомо Деструктус или човекът, който се отличава с желанието да руши.

Нека да се опитам да придам някаква по-графична форма на разсъжденията ми. Хомо Сапиенс се развива, нали? И според мен от Хомо Сапиенс в момента тръгват две основни течения на развитие на човеците – първото течение е това, което се опитва да твори, да гради и да използва разума си, за да направи живота си по-лесен, удобен, приятен, модерен и да остави на поколенията след него истини, от които те да се ползват. Другото разклонение, което условно кръстих Хомо Деструктус, е резултат от Хомо Сопиенс, който отказва да използва разума си. Хомо Деструктус на практика не може да бъде наричан човек, а по-скоро човекоподобно същество, както са например шимпанзетата. Но наличието на Хомо Деструктус в близост до Хомо Сапиенс е много по-опасно от близост със шимпанзета. Защото Хомо Деструктус използва някаква мизерна частица от мозъка си, с едничката цел да заробва и да унищожава. Това са примати, които сами не биха могли да вземат решение за своето съществуване и крадат от Хомо Сапиенс – крадат физически и умствени сили. И след като са ги окрали подобаващо, тогава подбират особено мъчителни методи за унищожението на Хомо Сапиенс.

Проблемът на Хомо Сапиенс е, че не може да намери начин, за да се справи с Хомо Деструктус. Деструктус е непредвидим противник и дъното на мизерната му същност е толкова тъмно и дълбоко, че то може да бъде видяно само от себеподобни. Точно заради това Хомо Сапиенс е безсилен. Защото Хомо Сапиенс използва логиката, за да съществува и да взима решения за своето битие. А Хомо Деструкус използва анти-логиката, ирационалността, за да може да оцелява.

Днес за пореден път се уверих, че това второ течение, а именно Хомо Деструктус, това е ада. Това е пъкъла. Това е Дявола. Това е черната страна на света. Това е лошото. Това са хората, които ще унищожат света. В отчаяние съм, защото срещам Хомо Деструктус на всяка крачка. Казват ми, че на крива ракета й бил крив космоса. Но аз, имайки се за Хомо Сапиенс от най-чист вид, със силата на всичкия разум, който имам, със силата на целият ми интелект, със силата на всичките ми морални норми, ВИЖДАМ, че ракетата ми хич не е крива. Не можеш на доброто на кажеш лошо и обратното. Няма как да го приема това. Няма как да си плюя в лицето и да загърбя собствените ми норми за добро и лошо. Не мога, колкото и да се насилвам…

Това е причината да пиша и в този блог. Това е причината да пиша и писма всякакви. Още утре ще напиша едно писмо, което вероятно ще ми подпише заповедта за уволнение. Но това е моята истина и това е моят морален кодекс, който съм длъжна да следвам. Заради самата себе си!

Вчера паднах от Марс

Знаех си, че така ще стане.

4 дни бях в Стокхолм. Там е друг свят, съвършено различна цивилизация. Сякаш е на друга планета, където живеят други видове хуманоиди – по-развити, да не помислите, че говоря за нещо друго. Знаех си, че когато се върна няма да се чувствам много добре – имам ужасно много работа, в къщи ще е чудесна разхърляна и мръсна обстановка, децата по правило се разболяха точно когато ме нямаше.

Но за Стокхолм ще разказвам в отделна публикация със снимки.

Изненадата дойде още в самолета за Виена. Имаше бордно списание, в което имаше реклама, която звучеше така „Eastern Europe has roads in a bad condition. It is better to fly… with Austrian Arrows…“ и снимка на ръждясала табела с името на някакво БГ село. Първоначално се възмутих как може тези тъпаци да си позволяват да пишат така – та това е тотална антиреклама на Източна Европа! В последствие си дадох сметка, че са напълно прави.

Никой не трябва да пътува до БГ, Източна Европа и разни други съмнителни дестинации в нашата посока. Когато отидохме на изхода за София нямахме никакъв начин да объркаме полета – посрещнха ни тумба от 4-5 цигани, от които една проститутка, един травестит, една дебела и мазна циганка и двама мъже. Молех се да не са ги настанили до мен… слава Богу не бяха. Докато чакахме да излети самолета всички пътници разбраха, че една от циганките я болял зъб, че стюардесата може да й помогне само с асприн и че цялата тумба много се притеснява да подпише декларация, че си поемат отговорността да приемат лекарство, нищо че е само аспирин, без лекарско предписание. ВСИЧКИ го чухме и разбрахме. Бяхме ПРИНУДЕНИ да го разберем. Целият свят се завъртя около болния зъб на циганката. Някак си след онова общество в Швеция, тумбата с циганите ме върна много бързичко в настоящето.

После беше смрадливото такси и шофьора, който открито недоволстваше, че живея толкова близо. Чакал бил 1 час и за какво? А? После гнусните пътища и мърлявия пейзаж. После калта около блока. После разбитата входна врата. После дрехите и играчките по пода у дома. После болните ми деца. После огромната работа, която не върви. После страхотната грипна истерия, негативизма по медиите и хората, които се разхождат с маски.

Боже, колко е трудно да се адаптирам. Все едно падам от Марс… наистина се връщам от друг свят. Знаех си, че ще се адаптирам трудно, но ми е по-трудно отколкото предполагах. По същия начин се чувствах, когато се върнах от Чехия. Тогава не очаквах тази страна да е толкова развита ВЪПРЕКИ комунизма, през който са минали. Тогава си казах, че всичко е в ръцете ни, стига да имаме мозъци в главите си и воля за действие. Но нямаме. Имаме си само лоши пътища, простащина и много цигани.

Днес е денят на Божията Премъдрост – София

София е християнска светица, почитана от Източноправославната църква на 17 септември. Според преданието е била благочестива християнка, която след овдовяването си посветила грижите си на своите три дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години). Заради привързаността си към християнството, св. София и трите ѝ дъщери са жестоко наказани от римската власт по време на гоненията срещу християните. (В различните жития се споменават императорите Нерон, Адриан, Траян, Диоклетиан, варира и начинът, по който е било изпълнено самото наказание). Значението на разказа обаче остава непроменено. Според някои изследователи става дума за компилация между житията на различни светци.

Често християните от различни изповедания допускат грешка като смятат, че храмовете, носещи името „Св. София“ са посветени именно на тази светица. София (от гръцки: σόφια – [пре]мъдрост) е всъщност Премъдростта Божия, на тази Премъдрост е кръстена светицата, а нейните дъщери носят имената на основните „плодове“ на Духа – а именно Вяра, Надежда и Любов.

Снимка: Уикипедия

Днес моята хубава  малка дъщеря София (или на галено Шош) има имен ден. Пожелавам й да бъде жива и здрава, да изживее най-щастливото детство, а Божията Премъдрост никога да не я напуска.

Шош

На всички именници – София, Вяра, Надежда и Любов – пожелавам имената им да бъдат олицетворение на живота им, да бъдат здрави и щастливи!

Моите шест причини да имам щастлив ден

В крайна сметка, след прилично подмотване от моя страна, поемам щафетата от Вили и Валя, за да кажа кои са моите най-щастливи моменти от ежедневието ми. Ще карам по хронология на деня, защото ми е много трудно да степенувам тези важни за мен неща – всичките са ми номер 1.

1. Сутрешното кафе.

Обожавам да стана сутрин рано, преди да е изпъплило домочадието от леглата, да си направя пълна чаша с хубаво кафе, да се насладя на свежия въздух и да си пийвам кротичко кафенцето. Това е момента, в който преглеждам „печата“ в Интернет, зяпам сутрешни блокове и правя планове за деня. И този момент е единствения през моя ден, в който мога да съм сама със себе си и мислите си.

2. Добре свършената работа

Нищо не може да замени усещането за добре свършена работа. Изпитвам физическо удоволствие, когато нещата в службата вървят, когато съм взела добри решения и когато съм сложила точка в някаква фаза от работата ми. Това ми носи щастие, удовлетворение и самочувствие, и настроението ми след такъв работен ден не може да бъде помрачено от нищо.

3. Времето прекарано с „гъбите“

След уморителен работен ден взимам двете ми чародейки от детската/бабите и няма по-хубаво усещане от прегръдката с тях. Започват да ми разказват една през друга какво са правили, да ми показват какво са нарисували и какви са ги вършили през деня. След това вечер се разхождаме нанякъде и душата ми се пълни, когато наблюдавам детските им игри и взаимоотношенията с другите им приятелчета. Обичам да бъда с тях и да играем заедно. Обичам да им гледам реакциите и физиономиите, когато им разказвам всякакви интересни случки от живота. Техните детски въпроси и разсъждения могат да ме разсмеят така, както нищо друго. Обичам моментите, в които осъзнавам колко много са порастнали, когато забелязвам разни нови умения или нови думи и изрази, които използват (понякога не съвсем уместно) Обичам ги и смесицата от емоционално изтощение и почивка, докато съм с тях ме прави много щастлива.

4. Домът и семейството

Това са малките моменти, в които се чувам с майка ми, баща ми или сестра ми, за да ги попитам как са, да обсъдим какво ще правим събота и неделя и евентуално да планираме някакво гости. Това е моята незаменима емоционална връзка с моето голямо семейство. Обичам да съм у дома, с мъжа ми и децата, обичам да съм при родителите ми и да се съберем цялата голяма тайфа от моите две, двамата ми племенници, сестра ми, зет ми, мъжа ми, майка ми и баща ми. Тогава си спретваме хубаво угощение, децата разхвърлят къщата до неузнаваемост, а ние бистрим политиката. Накрая се тръгваме в продължение на 1 час, докато се нацелуваме и докато намачкаме децата подобаващо, с уговорката следващия път да се поразвдижим малко…

5. Книгите и спорта

Старата любов ръжда не хваща. Обожавам да чета книги и обожавам да спортувам. За мое огромно съжаление нямам достатъчно време нито за едното нито за другото. Напоследък една най-обикновена книга от 300-400 страници я чета за 2 месеца – срам и позор! За спорта направо не ми се говори – мразя се, че не полагам достатъчно усилия (време и нерви за планиране), за да спортувам. Оправдавам се с липсата на време, но причината е мързел от най-чист вид . Обичам да плувам, да карам колело или просто да катеря някой баир в планината. Това е нещо, което ме прави много щастлива!

6. Губивремето

Ей така, както си пиша последния доклад за някоя институция, която ми дава пари, за да работя, много обичам да изключвам. Изключвам се от доклада и се включвам… къде? В интернетЯ, разбира се. Във Фейсбук или пък в блога. Или пък в някои от другите блогове или новинарските сайтове. Или пък ровя нещо в Гугъл, което последно ми е станало интересно. Обичам да комуникирам с интернет приятелите ми, с които споделяме общи ценности и виждания. Обичам да обогатявам общата си култура по този начин. После изключването от интернетЯ и включването обратно в доклада е доста по-тегава история…

Днес нещо не съм много творческа, както и в последните дни. Пиша доклад, пиша и проект. Мисля и по една стратегия и вкарвам една досадна информация в един сайт. Много неща на клона, които усъвършенстват административния ми език, но затъпяват онзи хубавия език, с който трябва да се пише по блогове.

Щафетата е предадена на Лъчезар, Митко, Ивката и Тодор.

Обществото било виновно? Кое общество?

Обществото било виновно за смъртта на двамата младежи преди няколко дни? Прокурорът бил казал, че родителите трябва да разговарят повече с децата?

 

 

 

 

 

Имам две малки деца. Бях в една градинка в парка и десетина деца се бяха накачурили на една катерушка и само се бутаха. Една майка от долу крещеше „Стига сте се бутали ей! Иване, какво те бутат там? Бутат ли те? Кой те бута? ОНЯ ли? Я му ПРАСНИ един шамар? ПРАСНА ли му шамар? ПРАСНИ му бе! Ако не му ПРАСНЕШ аз ще се кача.“
Ей това е майка! И какво като тази майка говори с детето си? Освен да го научи да ПРАСКА шамари, какво друго може да направи?
Моите деца също бяха накачурени върху въпросната катерушка и им казах да слезнат, за да не им ПРАСНАТ по един шамар по погрешка…

Web Chat с Еврокомисар Меглена Кунева

Еврокомисар Меглена Кунева ще организира уеб-чат на 13 март. Който Има желание може да се включи на адрес: http://ec.europa.eu/consumers/chat_13march_en.htm

Тази година се отбелязва 10 годишнината от Европейският потребителски ден (15 март). Еврокомисар Кунева организира този чат с идеята да поговори с отделни потребители от различни европейски страни на различни теми, които имат значение в днешните несигурни икономически времена.

Идеята не е само да си поговорим с Еврокомисаря. Идеята е и да се обсъдят предложенията на Европейската комисия, които касаят по-високата защита на потребителите, която включва повече правомощия, повече избор и по-честни отношения с търговците. Тези планове на комисията са интегрирани в предложената Директива за защита на потребителите (която е все още в процес на обсъждане между различните заинтересовани страни) и би било чудесно ако част от чата е свързан и с обсъждането на тази директива.

Директивата, така както е замислена и предложена, е част от европейската нормативна уредба за защита на потребителите. Тя дава възможност на потребителите да бъдат по-уверени при пазаруване или ползване на различни услуги навсякъде в Европа. Но от друга страна, директивата дава едно важно предимство за биснеса, особено за малките и средни предприятия, тъй като предвижда в максимална степен да синхронизира законодателството във всички страни на ЕС по такъв начин, че нивото на потребителска защита да бъде еднакво навсякъде. Това от своя страна ще доведе до по-голяма сигурност на бизнес сектора при достъпа му до всички страни от ЕС, тъй като правилата за потребителската защита ще бъдат еднакви. От тук следва и по-бързо икономическо развитие, което е особен приоритет в днешно време, по-свободна конкуренция на европейския пазар, а от там по-ниски цени и по-голям избор за потребителите.

Тъй като гласът на потребителите е изключително важен за Европейската комисия, ще бъде чудесно ако всеки от нас вземе участие в този уеб-чат и изкаже своето мнение.

Уеб-чатът е предвиден за времето от 15.00 до 16.30 на 13 март 2009 г. Аз ще бъна онлайн, а вие?

Обичайно за сезона :)

То вече да се чудиш да се смееш ли, или да плачеш.

 

Ама че начало на годината…

1. Икономическа криза;

2. Газова криза;

3. Провал на управляващи;

4. Неуспешно протестиращи;

5. Ужасно натрупване на служебни ангажименти – едва насмогвам;

6. Шоша си счупи крака;

7. Шоша се разболя от варицела;

8. Ани (вероятно) ще се разболее от варицела;

9. Мъжа ми (вероятно) ще се разболее от варицела;

10. Баща ми беше на косъм от инсулт;

11. Най-верният ми помощник, свекърва ми, също го закъса със здравето;

12. Днес ми паяк-осаха колата от синя зона;

Номер 13 го пропускам.

14. Нещо положително – свалила съм поне 2-3 кила от напрежение.

Засега е Малкия Дявол, дано се свърши!

Шошолина стана на 3 годинки!

Вчера, 19 януари, София стана на 3 годинки. Яд ме е, че чак сега пускам своето публично поздравление към нея, но бях още под стрес. В неделя й гипсираха крачето в Пирогов и вчера беше малка лудница – кой ще я гледа, как ще правим парти с гипсираното краче и всякакви такива дреболии.

Нека малката ми порастнала дъщеря бъде най-вече здрава! Да няма вече гипсирани крачета или каквито и да е части на тялото Да бъде умна, добра и да има щастливо детство! А на нас си пожелавам да бъде по-малко твърдоглава и по-сговорчива.

От нас имате почерпка по едно хубаво парче торта от ванилов мус и чаша хубава напитка (по избор ).

А Жоржи помните ли го?

В разгара на политическите протести вчера с мъжа ми си говорихме за политиците. Тези, които сега ги има, тези, които бяха и тези, които евентуално ще бъдат. И се сетихме за Жоржи – Жорж Ганчев. За политик не съм много сигурна, че ставаше, но този човек толкова ме забавляваше, че си заслужава да му отредя скромно място в скромният ми блог.