В крайна сметка, след прилично подмотване от моя страна, поемам щафетата от Вили и Валя, за да кажа кои са моите най-щастливи моменти от ежедневието ми. Ще карам по хронология на деня, защото ми е много трудно да степенувам тези важни за мен неща – всичките са ми номер 1.
1. Сутрешното кафе.
Обожавам да стана сутрин рано, преди да е изпъплило домочадието от леглата, да си направя пълна чаша с хубаво кафе, да се насладя на свежия въздух и да си пийвам кротичко кафенцето. Това е момента, в който преглеждам „печата“ в Интернет, зяпам сутрешни блокове и правя планове за деня. И този момент е единствения през моя ден, в който мога да съм сама със себе си и мислите си.
2. Добре свършената работа
Нищо не може да замени усещането за добре свършена работа. Изпитвам физическо удоволствие, когато нещата в службата вървят, когато съм взела добри решения и когато съм сложила точка в някаква фаза от работата ми. Това ми носи щастие, удовлетворение и самочувствие, и настроението ми след такъв работен ден не може да бъде помрачено от нищо.
3. Времето прекарано с „гъбите“
След уморителен работен ден взимам двете ми чародейки от детската/бабите и няма по-хубаво усещане от прегръдката с тях. Започват да ми разказват една през друга какво са правили, да ми показват какво са нарисували и какви са ги вършили през деня. След това вечер се разхождаме нанякъде и душата ми се пълни, когато наблюдавам детските им игри и взаимоотношенията с другите им приятелчета. Обичам да бъда с тях и да играем заедно. Обичам да им гледам реакциите и физиономиите, когато им разказвам всякакви интересни случки от живота. Техните детски въпроси и разсъждения могат да ме разсмеят така, както нищо друго. Обичам моментите, в които осъзнавам колко много са порастнали, когато забелязвам разни нови умения или нови думи и изрази, които използват (понякога не съвсем уместно) 
Обичам ги и смесицата от емоционално изтощение и почивка, докато съм с тях ме прави много щастлива.
4. Домът и семейството
Това са малките моменти, в които се чувам с майка ми, баща ми или сестра ми, за да ги попитам как са, да обсъдим какво ще правим събота и неделя и евентуално да планираме някакво гости. Това е моята незаменима емоционална връзка с моето голямо семейство. Обичам да съм у дома, с мъжа ми и децата, обичам да съм при родителите ми и да се съберем цялата голяма тайфа от моите две, двамата ми племенници, сестра ми, зет ми, мъжа ми, майка ми и баща ми. Тогава си спретваме хубаво угощение, децата разхвърлят къщата до неузнаваемост, а ние бистрим политиката. Накрая се тръгваме в продължение на 1 час, докато се нацелуваме и докато намачкаме децата подобаващо, с уговорката следващия път да се поразвдижим малко…
5. Книгите и спорта
Старата любов ръжда не хваща. Обожавам да чета книги и обожавам да спортувам. За мое огромно съжаление нямам достатъчно време нито за едното нито за другото. Напоследък една най-обикновена книга от 300-400 страници я чета за 2 месеца – срам и позор! За спорта направо не ми се говори – мразя се, че не полагам достатъчно усилия (време и нерви за планиране), за да спортувам. Оправдавам се с липсата на време, но причината е мързел от най-чист вид 
. Обичам да плувам, да карам колело или просто да катеря някой баир в планината. Това е нещо, което ме прави много щастлива!
6. Губивремето
Ей така, както си пиша последния доклад за някоя институция, която ми дава пари, за да работя, много обичам да изключвам. Изключвам се от доклада и се включвам… къде? В интернетЯ, разбира се. Във Фейсбук или пък в блога. Или пък в някои от другите блогове или новинарските сайтове. Или пък ровя нещо в Гугъл, което последно ми е станало интересно. Обичам да комуникирам с интернет приятелите ми, с които споделяме общи ценности и виждания. Обичам да обогатявам общата си култура по този начин. После изключването от интернетЯ и включването обратно в доклада е доста по-тегава история…
Днес нещо не съм много творческа, както и в последните дни. Пиша доклад, пиша и проект. Мисля и по една стратегия и вкарвам една досадна информация в един сайт. Много неща на клона, които усъвършенстват административния ми език, но затъпяват онзи хубавия език, с който трябва да се пише по блогове.
Щафетата е предадена на Лъчезар, Митко, Ивката и Тодор.
Шош
).
