Пътят ми

…който вървя и се опитвам да разбера

Архив за категорията 'Това съм аз'

Michael Jackson рецитал

Публикувано от Albena на август 25, 2009

Вече го няма, но неговото наследство тепърва ще бъде оценявано, развивано и разширявано. Майкъл Джексън създаде цяло ново течение в музиката и се превърна в учител за много музиканти, които взаимстват от неговата музика и стил.

Хора като него остават завинаги при нас!

Аз съм един от големите фенове на MJ и затова предлагам на вниманието ви някои от неговите велики парчета.

Enjoy!

Прочетете остатъка от публикацията »

Публикувано в Музика | Tagged: , , | Leave a Comment »

Beyonce рецитал

Публикувано от Albena на август 12, 2009

Избрани песни на Beyonce специално за читателите на този блог.

Тук има малко информация за невероятната Beyonce.

ENJOY!

Прочетете остатъка от публикацията »

Публикувано в Музика | Tagged: , | Leave a Comment »

Учители

Публикувано от Albena на юли 13, 2009

Животът е низ от познания, които човек придобива през целия си път. Като се започне от базовите познания за добро и лошо и се стигне до разширяването на тези познания до безкрайните висоти на човешкия разум. Има обаче ограничения, които произтичат от човешкия характер, зададен още от раждането му. Този характер има своите силни и слаби страни и пътят, който човек върви, е от ключово значение за изграждането му като личност. За малките деца, тийнейджърите и младите хора е изключително важно каква е средата им и на какво ги учат хората, около тях. Детството и младостта са единствените възможни периоди от живота, когато човек може да „подсили” своите силни страни и да намали въздействието на слабите страни. Това е период на програмиране на съзнанието и от там нататък каквото и да пълниш вътре като информация, тя се асимилира само според предварително програмирания алгоритъм на осъзнаването й. За това искам да пиша сега – за хората, които са ми помогнали да стана човек и които са ми оказвали неуморна и безрезервна подкрепа по пътя на моето развитие. Това са хората, които са моите „програмисти”, от които съм научила много и за които винаги ще мисля с обич и огромна благодарност.

Майка ми и баща ми

Изключително консервативни личности. Майка ми е човек на строгото възпитание и контрола. Тя ме научи да бъда чиста, подредена и възпитана. Но освен тези базови неща, тя ме научи да ценя семейството като институция. Като един истински пазач на семейните ценности и традиции тя ги предава и на мен, като ме научи как да поддържам семейния уют, как да опазвам и да зачитам традициите, как да бъда щастлива сред близките си, как да се грижа за тях. Тя ме научи да бъда истинска майка на децата си и да бъда добра съпруга и достойна жена.

Баща ми е вечният оптимист. Той успя да ми предаде ентусиазма и радостта от постигането на успехи. Баща ми ме научи да си поставям цели и неуморно да ги преследвам, като същевременно да изпитвам удоволствие от пътя, който вървя. Баща ми ме научи да се радвам на живота, но да не се примирявам със статуквото и винаги да търся – по-доброто, по-ценното, по-истинското, по-рационалното. Той ме научи на пестеливост и оптимизъм.

В чисто прагматичен аспект, без моите родители нямаше да мога да вникна в математиката и да я разбера като истинската чиста и точна наука за живота – наука, от която тръгва всичко останало. Родителите ми ме научиха да бъда прагматична, рационална и точна.

Маестро Христо Недялков

Ярка личност, за която всички изписани думи са малко. За мен той остана като трети родител в най-трудните години от живота ми. 13 години на духовно просветление, в които бях певица в Детския радиохор, а Маестро Недялков бе (и все още е) ръководител на хора. Между петата и осемнадесетата ми година бях подвластна на един друг, паралелен свят, свят на музиката, възпитанието, труда, усилията и възнаграждението от тях. Това бяха години, в които аз бях специална, бях различна от тълпите около мен и бях част от един елит – елита на най-талантливите и музикални деца в София по това време. Маестро Недялков ми даде умението да се трудя неуморно, усилено, качествено, изпипано до последен детайл и след това, най-важното умение – да се насладя на постигнатото с цялата си същност; да се чувствам истински щастлива от труда си, да мога да се наслаждавам на резултата от собствените си усилия по най-красивия начин – като подаря тази красота на публиката. Никога няма да избледнее в съзнанието ми удовлетворението от добре свършената работа по време на концертите, публиката станала на крака заради нас, безкрайните бисове, срещите с изключителните меценати на музиката, приятелствата със съмишленици от цял свят от Япония до САЩ и Мексико. Неповторим етап от живота ми!

В чисто прагматичен аспект Маестрото ме научи на дисциплина. Научи ме да работя в колектив, да се съобразявам с останалите около мен. Той ме научи как да ценя себе си, да се уважавам и да се боря.

Таня Шумкова

В годините, когато търсех път извън семейството си, се появи тази жена и тя беше като слънце, което грееше в душата ми. Тя беше мой шеф, но беше и приятел и съмишленик. С нея сме делили и добро и лошо, с нея сме се борили с големи чудовища бълващи огън и след това кротко сме си пили биричката доволни от взетите решения. Таня е човек, който ми имаше безрезервно доверие, даваше ми най-голяма подкрепа за всички мои решения. Тя е човек с изключително силен характер, която сила съзнателно или не, предаваше на всички около себе си. Когато бях с нея се чувствах като великан, готов да превземе и най-непревземаемите висоти. Никога няма да мога да й се отблагодаря за това, което ми е дала. Тя ме научи на взаимоотношения с най-различни хора, тя ме научи на толерантност, на въздържаност и търпение и от нея черпех най-голямата мъдрост за живота. Когато бях с нея, тогава са били едни от най-щастливите мигове в живота ми!

В чисто прагматичен аспект, доверието на Таня в мен, ме направи смела и ми даде сили да продължа професионалното си развитие. Благодарение на нея сега съм това, което съм.

Не знам дали някога, някъде и по някакъв начин ще мога да се отплатя на всички тези хора. Те заслужават най-голямата награда, която бих могла да им направя. Но сега, освен най-дълбока благодарност не знам какво друго бих могла да им дам. Пожелавам им здраве и дълъг живот, пожелавам на още хора да имат възможността да взаимодействат с тях, защото това, което те дават е доброто на тази земя. Такива хора градят развитието и те са малките стъпки в пътя ни напред.

Благодаря ви майко и татко!

Благодаря ви Маестро „Фуристу Недярков сенсей ноотта дес”!

Благодаря ти Танче-Тиганче!


Благодаря ви, че ви има!

Laudate Dominum, Wolfgang Amadeus Mozart

- Bulgarian National Radio Children Choir

Laudate Dominum (Psalm 116)

Laudate Dominum omnes gentes
laudate eum, omnes populi
Quoniam confirmata est super nos misericordia ejus,
et veritas Domini manet in aeternum.

Gloria Patri, et Filio et Spiritui Sancto.
Secut erat in principio, et nunc, et simper,
et in saecula saeculorum. Amen

Translation:

O praise the Lord, all ye nations;
Praise him, all ye peoples
For his loving kindness has been bestowed upon us,
and the truth of the Lord endures for ever.

Glory be to the Father, and to the son, and to the Holy Spirit.
As it was in the beginning, is now, and ever shall be,
world without end. Amen.

Публикувано в Емоции, Размисли със страсти, Това съм аз | Tagged: , , , | Leave a Comment »

Overdose

Публикувано от Albena на април 16, 2009

Хапвам си някаква глупава белгийска круша и си „оувърдоузвъм“ с AC/DC. Душичката ми страда, че няма да мога да отида на концерта им….

И сегa пенеже съм си самичка в тъпия хотел, заредила съм дискографията на ДиСи в I-pod-а ми, поздравявам всички ви с ей това велико парче на най-великата рок група.

Прочетете остатъка от публикацията »

Публикувано в Емоции, Музика | Tagged: , | Leave a Comment »

Животът ти е поп-фолк

Публикувано от Albena на март 29, 2009

Днес по някакво стечение на обстоятелствата попаднах в „поп-фолк“ клуб. Последният път, когато посетих подобно място беше преди 11 години, на абитуриентския ми бал, когато много злоупотребихме с някои алкохолни течности и мнозинството от компанията успя да убеди малцинството да го последва. Попаднахме в поп-фолк клуб, където изпуших 1 кутия цигари, омаломощих здравия разум с още питиета и след някакво време се озовах в такси на път за вкъщи.

Тази вечер бях на рожден ден на една позната, която не ме предупреди предварително за характера на проявата и се озовах там. Невероятен „икспириънс“ така да се каже. За първи път в живота си чух happy birthday в чалга формат: „хепи бъъъърдей, тайра,ра,ра,ра-хепи бъъъдрдей, тайра,ра,ра,ра“. Преди това успях да „злоупотребя“ с някои вещества и това парче ми се стори най-уникалното нещо произведено в България! Като тунингован Мерцедес дизеларка, от 85-та, със спойлери на Фиат и броня на ЗАЗ. Такъв музикален шедьовър не съм и предполагала, че може да съществува. Смяла съм се със сълзи, почти изпаднах в истерия.

Но по-интересното беше народа. Масата. Хората. Шкембетата. Циците. Косите. Циците. Шкембетата. За 1 час придобих наземна представа, така да се каже от извора, за настоящата реалност в БеГе. Насред Слатина.

Ако един човек мисли, разсъждава, взима отговорни решения, прави реални и рационални планове за бъдещето, такъв човек не може да слуша чалга. Просто не може. Не може точно така, както такъв човек да не може да бъде социалист, комунист и фашист. Това са болни хора! Нещо им има в мозъка, нещо много страшно – като лепкава маса, което не позволява на мозъка да достигне до съзнание по-високо от това целящо да доставя само най-насъщните неща от живота – хлЕб, ракия и ебанЙе.

Като си затръгвах домакинята (която впрочем иначе е умна и добра жена) ми се извини за музиката. После осъзнах, че тя не ми се извинява за музиката. Тя ми се извини за това, което е ТЯ. За това, което са ТЕ. Аз ако заведа компания в рокаджийска кръчма никога не бих си и помислила за това да се извинявам за музиката. Напротив. И всъщност разликата между чалгарите и останалите е това, че те се чувстват виновни за това, което представляват, защото вероятно осъзнават (а може и на под-съзнателно ниво да е) на кое стъпало се намират в човешката еволюция.

Та по този повод мога да ви предложа ей това парче:

Ъпсурт, Поп-фолк

http://vbox7.com/play:65b97fe2

Публикувано в Музика, Размисли със страсти | Tagged: | 9 Коментара »

Web Chat с Еврокомисар Меглена Кунева

Публикувано от Albena на март 11, 2009

Еврокомисар Меглена Кунева ще организира уеб-чат на 13 март. Който Има желание може да се включи на адрес: http://ec.europa.eu/consumers/chat_13march_en.htm

Тази година се отбелязва 10 годишнината от Европейският потребителски ден (15 март). Еврокомисар Кунева организира този чат с идеята да поговори с отделни потребители от различни европейски страни на различни теми, които имат значение в днешните несигурни икономически времена.

Идеята не е само да си поговорим с Еврокомисаря. Идеята е и да се обсъдят предложенията на Европейската комисия, които касаят по-високата защита на потребителите, която включва повече правомощия, повече избор и по-честни отношения с търговците. Тези планове на комисията са интегрирани в предложената Директива за защита на потребителите (която е все още в процес на обсъждане между различните заинтересовани страни) и би било чудесно ако част от чата е свързан и с обсъждането на тази директива.

Директивата, така както е замислена и предложена, е част от европейската нормативна уредба за защита на потребителите. Тя дава възможност на потребителите да бъдат по-уверени при пазаруване или ползване на различни услуги навсякъде в Европа. Но от друга страна, директивата дава едно важно предимство за биснеса, особено за малките и средни предприятия, тъй като предвижда в максимална степен да синхронизира законодателството във всички страни на ЕС по такъв начин, че нивото на потребителска защита да бъде еднакво навсякъде. Това от своя страна ще доведе до по-голяма сигурност на бизнес сектора при достъпа му до всички страни от ЕС, тъй като правилата за потребителската защита ще бъдат еднакви. От тук следва и по-бързо икономическо развитие, което е особен приоритет в днешно време, по-свободна конкуренция на европейския пазар, а от там по-ниски цени и по-голям избор за потребителите.

Тъй като гласът на потребителите е изключително важен за Европейската комисия, ще бъде чудесно ако всеки от нас вземе участие в този уеб-чат и изкаже своето мнение.

Уеб-чатът е предвиден за времето от 15.00 до 16.30 на 13 март 2009 г. Аз ще бъна онлайн, а вие? :)

Публикувано в Разни работи, Това съм аз | Tagged: , , , | Leave a Comment »

Красимир Аврамов – талант?

Публикувано от Albena на февруари 26, 2009

Това е клипчето за българската песен, която ще ни представи на Евровизия. Мненията са противоречиви по отношение на таланта на г-н Аврамов, гласовите му данни, познанията му по пеене и какво ли още не. Чуйте го.

 

А сега забравете за всичко, което сте чели и чули и кажате честно пред себе си дали харесвате певеца, песента и цялостното звучене.

 

Аз ще ви кажа какво се случи с мен – заболяха ме ушите от еднотонното припяване и виене. С извинение, този човек ми звучи като прецакано същество, което оплаква живота и битието си и изпитва истинско мъчение от факта, че е жив. Такива настроения и мисли ми навява тази песен. Нямам идея кой гений е композирал музиката, но е ужасна! Нямам идея кой му е казал как да пее песента, но подхода е мъчителен, няма акценти, няма послание. Предполагам, че и на него, като певец, му е ужасно трудно да изпълни това сложно припяване. Но когато си истински професионалист никога не трябва да показваш колко ти е трудно и тегаво да направиш определена техника, докато изпълняваш парчето. Все едно някоя велика балерина да излезне на сцената и да танцува с настроението на истинска мъченица и робиня на балетното изкуство.

Ако това парче спечели на Евровизия, то Евровизия ще ме загуби завинаги като почитател!

Публикувано в Музика | Tagged: , | 6 Коментара »

Песента на деня на радио Z-Rock

Публикувано от Albena на януари 22, 2009

Моя много, много любима песен. Поздрав най-вече за правителството, серГЕЙците, гоцетата, маджетата и сие.

Отделно от тях поздрав за всички обичащи мира!

И поздрав за всички обичащи Гънс!

 

Публикувано в Емоции, Музика | Tagged: | 5 Коментара »

Баба Меца се пробужда от зимен сън

Публикувано от Albena на януари 5, 2009

Не че е свършила зимата, ама се наложи да тръгна на работа.

workmonday

Прочетете остатъка от публикацията »

Публикувано в Празници, Това съм аз | Tagged: , | Leave a Comment »

Фук, фук, пълни гащи с лук!

Публикувано от Albena на декември 3, 2008

au-revoir

След малко заминавам за Париж.  По работа де. Но имам надежди, че ще имам поне няколко часа да се поразходя.

Ще пиша като се върна и ще сложа и някоя друга снимчица! Обещавам!

Au revoir!

Публикувано в Разни работи, Това съм аз | Tagged: , | 4 Коментара »