Днес по някакво стечение на обстоятелствата попаднах в „поп-фолк“ клуб. Последният път, когато посетих подобно място беше преди 11 години, на абитуриентския ми бал, когато много злоупотребихме с някои алкохолни течности и мнозинството от компанията успя да убеди малцинството да го последва. Попаднахме в поп-фолк клуб, където изпуших 1 кутия цигари, омаломощих здравия разум с още питиета и след някакво време се озовах в такси на път за вкъщи.
Тази вечер бях на рожден ден на една позната, която не ме предупреди предварително за характера на проявата и се озовах там. Невероятен „икспириънс“ така да се каже. За първи път в живота си чух happy birthday в чалга формат: „хепи бъъъърдей, тайра,ра,ра,ра-хепи бъъъдрдей, тайра,ра,ра,ра“. Преди това успях да „злоупотребя“ с някои вещества и това парче ми се стори най-уникалното нещо произведено в България! Като тунингован Мерцедес дизеларка, от 85-та, със спойлери на Фиат и броня на ЗАЗ. Такъв музикален шедьовър не съм и предполагала, че може да съществува. Смяла съм се със сълзи, почти изпаднах в истерия.
Но по-интересното беше народа. Масата. Хората. Шкембетата. Циците. Косите. Циците. Шкембетата. За 1 час придобих наземна представа, така да се каже от извора, за настоящата реалност в БеГе. Насред Слатина.
Ако един човек мисли, разсъждава, взима отговорни решения, прави реални и рационални планове за бъдещето, такъв човек не може да слуша чалга. Просто не може. Не може точно така, както такъв човек да не може да бъде социалист, комунист и фашист. Това са болни хора! Нещо им има в мозъка, нещо много страшно – като лепкава маса, което не позволява на мозъка да достигне до съзнание по-високо от това целящо да доставя само най-насъщните неща от живота – хлЕб, ракия и ебанЙе.
Като си затръгвах домакинята (която впрочем иначе е умна и добра жена) ми се извини за музиката. После осъзнах, че тя не ми се извинява за музиката. Тя ми се извини за това, което е ТЯ. За това, което са ТЕ. Аз ако заведа компания в рокаджийска кръчма никога не бих си и помислила за това да се извинявам за музиката. Напротив. И всъщност разликата между чалгарите и останалите е това, че те се чувстват виновни за това, което представляват, защото вероятно осъзнават (а може и на под-съзнателно ниво да е) на кое стъпало се намират в човешката еволюция.
Та по този повод мога да ви предложа ей това парче:
Ъпсурт, Поп-фолк
http://vbox7.com/play:65b97fe2